Бустрофедон

Бустрофедон (от старогръцкото наречие βουστροφηδόν „като волска оран“) е архаична форма на писане, при която посоката на писане се променя във всеки следващ ред, т.е. ако първият ред е изписан от ляво на дясно, вторият е от дясно на ляво, третият отново от ляво на дясно и т.н.

Бустрофедонът е бил използван в редица писмености, но е най-характерен за архаичните гръцки надписи. Самото име „бустрофедон“ е старогръцко наречие, образувано от думите βοῦς „вол“, στροφή „обръщане, завъртане“ и наставката за образуване на наречия -δον, тъй като древните гърци оприличавали този вид писане на браздите, оставяни от воловете при оран. Удобството на тази система е в това, че началото на всеки следващ ред се намира непосредствено под края на предишния и не е необходимо четящият да „връща“ погледа си, търсейки началото на следващия ред; по този начин се предотвратява възможността при четене да се пропусне ред. Неудобството на бустрофедона е, че се мени не само посоката на писане, но и формите на буквите, които във всеки нов ред се изписват огледално спрямо предишния.

Пример за старогръцки надпис бустрофедон

Надгробен надпис на Аспазия от Аполония (дн. Созопол), 6 в. пр.н.е.

3.→ΕΡΓΙΝΟ

2.←ΣΗΙΣΑΠΣΑΕΔ←

1.  ΜΝΗΜΑΤΟ→

Надписът се чете от долу на горе, като първият и третият ред са изписани от ляво на дясно, а вторият – от дясно на ляво. Съответно буквите, които не са огледалносиметрични, имат различни форми, съобразени с посоката на реда (напр. буквата Ε). Или изписано според съвременната практика: ΜΝΗΜΑ ΤΟΔΕ ΑΣΠΑΣΙΗΣ ΕΡΓΙΝΟ – „Това е паметникът на Аспазия, [дъщеря] на Ергин“.