Уикипедия

Ростислав Михайлович: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
| герб = Chernigov_COA_(Chernigov_Governorate)_(1782).gif
}}
'''Ростислав Михайлович''' е [[Рус|руски]] принцвладетел от династията на [[Рюриковичи|Рюриковичите]].
 
Той е [[княз]] на [[Новгородска република|Новгородската република]]<ref>[[Новгородска република]] ([http://tomovl.ru/komi/novgorod.html ''www.tomovl.ru''])</ref> (1229 – 1230), [[Галиция]] (1238, 1241), [[Чернигов]]ското княжество (1241 – 1243), [[Бан (титла)|бан]] на [[Славония]] (1247 – 1248) и [[Мачва]] (1248 – 1262). Обявява се за [[цар на България]], но управлява само [[Видин|Видинската]] област (макарприблизително имежду чак[[Лом]] оти [[Браничево]]), понено доне получава одобрението на [[ЛомВелико Търново|търновските]] [[Болярин|боляри]]) и е признат за цартакъв само от [[Унгария]], за чиято принцеса [[Анна Арпад]] е женен. Чрез династични бракове, –сключени свой и наот децата симу, той се свързвасвърза си многоразлични отдруги европейските династии, включително с [[Асеневци|Асеневците]], посредством брака на дъщеря си Анна и цар [[Михаил II Асен]].
 
== Биография ==
Син е на [[Списък на руските владетели|новгородския княз]] Михаил Черниговски и на Олена Романовна, дъщеря на [[Галич|галичкия]] княз Роман Мстиславич. През [[1230]] г. баща му е детрониран и тригодишният Ростислав е коронясан за нов княз, но само след няколко седмици семейството му е принудено да емигрира, като баща му става по-късно княз на [[Чернигов|Черниговското]] и на Галичкото княжество, а в края на живота си - и [[велик княз]] на [[Киев]]. От [[1236]] до [[1238]] г. Ростислав оглавява Галичко-Волинското княжество, след което е изместен от своя вуйчо [[Даниил Галицки]].
 
От [[1236]] до [[1238]] г., но все още малолетен, Ростислав оглавява [[Галичко-Волинското княжество]], след което е изместен от своя вуйчо [[Даниил Галицки]].
През 1243 г. се жени за принцеса Анна Арпад, дъщерята на унгарския крал [[Бела IV]], става бан на Мачва и на Славония и получава управлението на тези области.▼
 
▲През 1243 г. се жени за [[принцеса]] Анна Арпад, дъщерята на унгарския крал [[Бела IV]], става бан на Мачва и на Славония и получава управлението на тези области.
През [[1255]] г. жени дъщеря си [[Анна Ростиславна]] за българския цар [[Михаил II Асен]] и му става съюзник във войната срещу [[Никейска империя|Никея]]. Поради младежката възраст на Михаил Асен оказва силно влияние върху неговата политика. След победата над никейските войски и молбата на император [[Теодор II Ласкарис]] за мир Ростислав Михайлович е натоварен с мисията да води преговорите от българска страна. Както пише [[Георги Акрополит]], той бил подкупен с над 1000 дара, между които расови коне, скъпоценности, скъпи платове и предмети. В резултат подписва печално известния [[Регински мир]], чрез който Никея получава голяма част от българските земи в Тракия и Македония.
 
През [[1255]] г. жени дъщеря си [[Анна Ростиславна]] за българския цар [[Михаил II Асен]] и му става съюзник във войната срещу [[Никейска империя|Никея]]. Поради младежката възраст на Михаил Асен (тогава на около 17-18 години), оказва силно влияние върху неговата политика. След победата над никейските войски и молбата на император [[Теодор II Ласкарис]] за мир, Ростислав Михайлович е натоварен с мисията да води преговорите от българска страна. Както пише [[Георги Акрополит]], той бил подкупен с над 1000 дара, между които расови [[коне]], скъпоценности, скъпи платове и предмети, и подписва печално известния [[Регински мир]], чрез който Никея получава голяма част от българските земи в Тракия и Македония, включително и превзетите през войната. В резултат на това и въпреки възраженията на Михаил II Асен, срещу договора, той е убит, вероятно от братовчед си [[Калиман II Асен]], който заема престола и се жени за вдовицата му, за да легитимира властта си, но предизвиква отпора на Ростислав, който обсажда [[Търново]]. Макар и разбит от Калиман II, князът взема със себе си дъщеря си (чиято чест е дошъл да защитава) и се оттегля във Видин, откъдето се обявява за цар на България, неуспешно опитвайки се да претендира за междувременно овакантения трон“<ref>Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ</ref> . Не е приет обаче от българските боляри и не успява да вземе под свой контрол столицата. Болярите подкрепят [[Мицо Асен]], който става цар на България през 1256 година. Въпреки това Ростислав, до края на живота си се нарича „цар на България", титла му е призната от унгарците, поради родството му с управляващата страната им династия<ref>{{cite book | last = Fine | first = John V. A. | title = The Late Medieval Balkans – A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest| year = 1987 | url = https://archive.org/details/latemedievalbalk00fine }}</ref>. Във връзка с претенциите си сече [[Монета|монети]] с образа си.
Този договор предизвиква болярското недоволство, Михаил II Асен е убит, а престола заема братовчед му [[Калиман II Асен]], който се жени за вдовицата на предшественика си, за да легитимира властта си.
 
Докато в България се разгаря нова борба за престола, между [[Константин Асен]], станал известен като Константин Тих, и Мицо Асен (който бързо губи популярността и последва примера на княза - заминава за [[Велики Преслав]] и оттам "продължава управлението си", макар скоро цялата страна реално да е завзета от конкурентите му), Ростислав поема с голяма част от войските си към [[Бохемия]], за да помогне на тъсттъста си, краля на Унгария Бела IV, във войната му срещу местния владетел крал [[Отокар II (Бохемия)|Отокар II]]. ТакаВ отсъствието му, Видинската област, чак до границите на област [[Браничево]], лесно е превзета от войските на бъдещия цар (и вече фактически владетел) [[Константин Асен]]Тих през 1260 г. Унгарците, след като сключват мирен договор с Бохемия, завземат отново Видин и възстановяват Ростислав като владетел на Видинската област през март 1261 г. През следващите години присъединява към земите си и отвъддунавския [[Северински Банат]].▼
Под предлог, че трябва да защити честта на дъщеря си, Ростислав обсажда [[Търново]]. Разбит е от войските на цар Калиман II (скоро след това убит) и заедно с дъщеря си се оттегля с войските си. Установява се във Видин и се обявява за ''цар на България''. Тази титла му е призната от унгарците<ref>{{cite book | last = Fine | first = John V. A. | title = The Late Medieval Balkans – A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest| year = 1987 | url = https://archive.org/details/latemedievalbalk00fine }}</ref>. До края на живота си се титулува „цар на България“<ref>Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ</ref> и дори сече монети с образа си. Не е приет обаче от българските боляри и не успява да вземе под свой контрол столицата. Болярите подкрепят [[Мицо Асен]], който става цар на България през 1256 година.
 
През следващите години Ростислав включва към земите си и отвъддунавския [[Северински Банат]]. Междувременно наследяваНаследил властта и в Черниговското княжество и, прекарва последните си години от живота си и там. Умира в Чернигов или Белград през 1262 г.▼
▲Ростислав поема с голяма част от войските си към [[Бохемия]], за да помогне на тъст си във войната му срещу крал [[Отокар II (Бохемия)|Отокар II]]. Така Видинската област, чак до границите на област [[Браничево]], лесно е превзета от войските на бъдещия цар (и вече фактически владетел) [[Константин Асен]] през 1260 г. Унгарците, след като сключват мирен договор с Бохемия, завземат отново Видин и възстановяват Ростислав като владетел на Видинската област през март 1261 г.
 
▲През следващите години Ростислав включва към земите си и отвъддунавския [[Северински Банат]]. Междувременно наследява властта и в Черниговското княжество и прекарва последните години от живота си и там. Умира в Чернигов или Белград през 1262 г.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ростислав_Михайлович“.