Арианство: Разлика между версии

'''Арианството''' е антитринитарен (противоречащ на идеята за [[Триединство|триединството]]) възглед, поддържан от последователите на [[Арий]], религиозен мислител от края на III и началото на IV век, който е фактическият му създател, в пръвоначалния му вид, разпространяван първо в [[Александрия]] и други градове, в които пребивавал, а после - и в [[Константинопол]] и някои части на [[Европа]]. Разбиранията на арианите, които отричат, че [[Иисус Христос]] и [[Бог]] Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-нисше от Отца се разпространяват бързо сред [[Християнство|християните]] и за известно време стават най-популярните. На [[Първи никейски събор|Първият никейски събор]] ([[325]]) след много спорове се осъжда арианството и то е обявено за [[ерес]]. Въпреки това пренията между старата групировка на арианите и новооформилата се на [[Православие|православните християни]] продължават, а арианите, които все така са многобройни сред християнските жители на Константинопол (които от своя страна са само около 1/10 от цялото му население, ползващо се със значителна религиозна свобода, в изпълнение на [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] на [[Константин I|Константин I Велики]] за равенство на религиите в империята, с който по същество християнството от забранена и преследвана религия се превръща в позволена и покровителствана) се ползват огромно влияние и дори един от водачите на умереното им крило [[Евсевий Никомидийски]] става епископ на града (след като за известно време е в заточение заради принадлежността си към арианите) и приблизително по същото време официално кръщава самия император. Също от него възприема арианските възгледи и [[Готи|готския]] проповедник [[Вулфила]], наричан и Улфила, който прави собствен превод на [[Библия|Библията]], познат като [[Готска Библия]] и [[Християнизация|покръства]] голяма част от [[Вестготи|вестготите]]. По-късно и редица други [[германски племена]] приемат арианството, а не православното християнско учение и чрез тях арианските възгледи в продължение на няколко века придобиват широка известност и понякога господстващо положение, в много части на Европа, Азия и Африка, сред германските и други племана, включително и защото голяма част, често повече от половината, от войските на империята са съставени от [[Варвари|варварски]] [[федерати]] и [[Наемник|наемници]]. Впоследствие сродни на тях ереси, като [[Несторианство|несторианството]] се разпространяват по сходен начин. В столицата на империята арианството също запазва задълго значително присъствие, излъчва някои от управниците на страната и става почва за зараждането на ред други ереси. След смъртта на император [[Юлиан|Юлиан Апостат]], който се застъпва за равенство между арианите, - които към този момент като цяло имат надмощие над всички други фракции, - и православните (и всички други религии и [[Философия|философски]] възгледи в империята, но давайки им превес въобще над християнските, тъй като той самия, макар и възпитаван в християнската религия, включително и от Евсевий Никомидийски, но главно - от православни свещеници, е привърженик на езичеството, [[Неоплатонизъм|неоплатонизма]] и на [[Митраизъм|митраитската религия]], откъдето и идва прозвището му значещо "отстъпник"), арианството губи основата на своето съществуване с идването на власт на твърдо подкрепящия и налагащия православието [[Император на Византия|византийски император]] [[Теодосий I]]. Постепенно повечето общностите на арианите, както и на други еретически групи са избити и претопени в хода на различни войни, като водените от [[Юстиниан I]] ([[VI век]]) за обединението на империята. Също така голяма част от арианите възприема, включително доброволно, православието, понякога под въздействие на примера на владетелите си, като [[Вестготско кралство|испанските вестготи]], чийто крал [[Рекаред I]] се обявава за православен през [[589]] г. на третия [[Толедски събори|Толедски събор]].