Институт за изследване на изкуствата: Разлика между версии

Административна сграда на Института за изкуствознание е домът на Андрей Ляпчев на ул. Кракра 21. Преди смъртта си Ляпчев завещава цялото си имущество на БАН.

Историята на Института за изкуствознание започва от 1948 година, когато се създават две научни институции: Институт за изобразителни изкуства, ръководен от скулптора академик Иван Лазаров, и Институт за музика (с музей) с директор академик Петко Стайнов. По-късно, през 1988 г., двата института се обединяват и сферата на изследователска работа се разширява, като се създават секции в областта на театъра, киното и телевизията. Обособяват се същевременно изследванията и в по-специализирани области: музикална медиевистика, музикален театър, етномузикология и популярна музика. Така в Институтът за изкуствознание се обособяват четири научни направления: изкуствознание, музикознание, театрознание и кинознание. Институтът има централна роля в развитието на изследванията за изкуство и култура в страната, включително чрез докторантски програми във всички области на изкуствознанието и организирането на научни конференции. Той притежава богат текстови, фото-, аудио- и видеоархив, съдържащ уникални артефакти. Сред изданията на Института са двете тримесечни списания "Проблеми на изкуството" и "Българско музикознание", както и каталози, библиографии, енциклопедии, сборници, монографии.