Специфичен топлинен капацитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
см ш
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{експерт}}
'''Специфичен топлинен капацитет''' е количеството топлина '''Q''', което е необходимо за повишаване на температурата на дадено вещество с маса m=1 kg с един градус ЦелзийКелвин Δt=1&nbsp;°CK. Специфичният топлинен капацитет се означава с латинската буква '''c''' (малко це). Формулата се изгражда по определението и се получава c=Q/(m⋅Δt). От нея следва, че единицата за специфичен топлинен капацитет е J/(kg⋅°Ckg⋅K), защото c=Q/(m⋅Δt) и оттук Q/(m⋅Δt) – основната единица за количеството топлина '''Q''' е [[джаул|J (джаул)]], основната единица за масата е [[килограм|kg (килограм)]] и основната единица за температура е [[Градус Целзий|°C (градус по Целзий)]] (в Mеждународната система мерни единици [[SI]] единица за термодинамична температура )е [[келвин]] – К) – и всичко това заместваме в уравнението c=Q/m⋅Δt. Заместваме Q, m, Δt съответно с основните единици J, kg, °CK и така се получава единицата J/(kg⋅°Ckg⋅K). Може да се замени мерната единица градус Целзийкелвин (°CK) с друга единица, например келвинЦелзий (K°C), защото разликата между две температури не зависи от това дали температурите са измерени в келвини или целзиеви градуси (1&nbsp;°C отговаря на 1 К). Това не означава, че 1 °С=1 К, а означава че, ако се повдигне температурата на някакво вещество с 50 °С, то тази същата температура ще се повиши с 50 К. Единицата за специфичен топлинен капацитет се променя от J/(kg⋅°C) в J/(kg⋅K), като 1 J/(kg⋅°C) съответства на 1 J/(kg⋅K). Специфичният топлинен капацитет зависи от вида и начина, по който се свързват градивните частици в това вещество. Благодарение на специфичния топлинен капацитет може да се намери полученото и отдаденото количество топлина, тоест ако имаме някакво вещество и го нагреем (повишим неговата температура), то това вещество ще получи някакво количество топлина и именно чрез специфичния топлинен капацитет може да се намери количеството получена топлина. Формулата за получено количество топлина е Q=c⋅m⋅Δt=c⋅m(t<sub>2</sub>-t<sub>1</sub>), където '''c''' е специфичният топлинен капацитет, '''m''' – масата на даденото вещество, t<sub>2</sub> – температурата на веществото след повишаването на неговата температура и t<sub>1</sub> – температурата на веществото в началото на процеса. При решаване на задачи е важно да не се получават отрицателни стойности. Обратният процес се осъществява, когато дадено вещество понижи своята температура. При намаляване на температурата се отдава някакво количество топлина по време на процеса. Формулата за отдаденото количество топлина е Q=c⋅m⋅(t<sub>1</sub>-t<sub>2</sub>), където '''c''' е специфичният топлинен капацитет, '''m''' – масата на даденото вещество, t<sub>2</sub> – температурата на веществото след понижаването на неговата температура и t<sub>1</sub> – температурата на веществото преди понижаването на неговата температура (в началото на процеса).
 
== Видове специфични топлинни капацитети ==
Ред 20:
|-
|Олово (Pb)
| 1300,159 J/(kg⋅°C)
|-
|Живак (Hg)
| 1400,138 J/(kg⋅°C)
|-
| Мед (Cu)
| 3900,385 J/(kg⋅°C)
|-
| Желязо (Fe)
| 4500,444 J/(kg⋅°C)
|-
| Стъкло
| 8400,84 J/(kg⋅°C)
|-
| Алуминий (Al)
| 0,900 J/(kg⋅°C)
|-
| Въздух
| 10001,000 J (kg⋅°C)
|-
| Водни пари
| 20002,000 J/(kg⋅°C)
|-
| Лед
| 21002,100 J/(kg⋅°C)
|-
| Спирт (C<sub>2</sub>H<sub>5</sub>OH)
| 24002,400 J/(kg⋅°C)
|-
| Вода/(H<sub>2</sub>O)
| 41864,186 J/(kg⋅°C)
|}