Каролин Жибер дьо Ламе: Разлика между версии

▲Родена във висшата класа на [[Шампан]], тя е дъщеря на Шарл-Тома Жибер, адвокат, и Франсоаз-Анриет Льогра дьо Воберси (1766-1842), вдовица на Луи-Огюстан Муние дьо Мороа <ref name="Seydoux1997">{{Cite book|title=Gentilhommières et maisons fortes en Champagne|year=1997|publisher=éditions de la Morande|location=Paris|lang=fr|isbn=2-902091-30-3|page=240-241|pages=320|chapter=Lametz}}</ref> .

▲Тя има по-голям брат, роден като нея от втория брак на майка им, на име Анри-Адриен-Шарл-Пиер (1792-1880), който става полковник от 16 -ти пехотен полк и офицер от Ордена на [[Орден на Почетния легион|Почетния легион]]<ref>Sur la base Leonore (Légion d'honneur) : GIBERT DE LAMETZ - Henry Adrien Charles Pierre, né le 29 juin 1792. Nommé Chevalier le 25 septembre 1815 - Nommé Officier le 5 mai 1833. 25 rue Marrier à Fontainebleau, décédé le 6 août 1880.</ref>. Той умира без брак или потомство.

▲През май 1814 г. Амели д'Омон, незаконна дъщеря на принцеса Луиза Мазарини д'Омон, следователно полусестра на принц Флорестан от Монако, се омъжва в Шато дьо Ламе за Луи Пиер Мюние дьо Мороа (направен барон от [[Луи XVIII]] през [[1817|1817 г.]])<ref>Louis Pierre Musnier de Mauroy (né à Coulommiers le 31/3/1788, décédé à Paris le 31/3/1851) est le seul enfant du mariage d'Augustin Musnier de Mauroy et de Marie Françoise Legras de Vaubercey. Il est fait baron en 1817, chef de bataillon en 1834, lieutenant colonel en 1836, colonel en 1840 et officier de la Légion d'honneur.</ref>, полубрат на Каролин Жибер дьо Ламе. По този повод Флорестан среща Каролайн. Той е на 29 г., тя – на 21 г.<ref>{{Cite book|title=Princes of Monaco : The Remarkable History of the Grimaldi Family|url=https://books.google.fr/books?id=t_XlTO28aJgC&dq=caroline+lametz+monaco|year=1961|publisher=A. Barker|lang=en|page=201}}</ref> Тъмна, с донякъде силни черти, тя е интелигентна и добра млада жена. На 27 ноември 1816 г. двамата сключват брак.<ref name="Edwards2017">{{Cite book|title=The Grimaldis of Monaco|url=https://books.google.fr/books?id=WNJKDwAAQBAJ&pg=PA348&dq=Caroline+Gibert+Lametz|year=2017|publisher=Rowman & Littlefield|lang=en|isbn=|page=348}}</ref> <ref>{{Cite book|title=La saga Monaco|year=2002|publisher=Flammarion|lang=fr|isbn=|page=370}}</ref> Този брак се празнува в тесен кръг, защото семейството на Монако се противопоставя на това. От този съюз са родени две деца, принц Шарл III през 1818 г. и принцеса [[Флорестин (Монако)|Флорестин]] през 1833 г.<ref name="Edwards2017" />

▲Тогава новата принцеса на Монако е съпруга на мъж, затънал в дългове и суверен на подобна държава. Добър мениджър, тя позволява на принца да възстанови финансите си благодарение на таланта си в икономиката. По-конкретно, тя поема и довежда до успешен край многобройните съдебни дела, които обременяват състоянието на нейната свекърва, принцеса Луиза. Освен това тя управлява княжеството с желязна ръка, защото съпругът ѝ, нерешителен и не много политически настроен, оставя всички държавни дела на нея. Така тя възстановява финансите на семейството, но тези на княжеството се плъзгат към разруха. Благодарение на зестрата на нейната снаха, принцеса [[Антоанета дьо Мерод]], тя има идеята да създаде казино в Монако. Състоянието е незабавно и през многото години, които последваха, хазартната игра е за княжеството, първият източник на доходи.<ref>{{Cite journal|last=Martine Rousseau-Chatelain|year=2000|title=Caroline Gibert de Lametz (1793-1879). Princesse de Monaco : un élan vers la modernité|journal=Annales monégasques|language=fr|issue=24}}</ref> Синът ѝ, принц [[Шарл III (Монако)|Шарл III]], наследява просперираща държава.

▲{{Портал|Биографии|История|}}