Хюсеин Хилми паша: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Османски общественици, ползвайки HotCat
м форматиране; форматиране: 7x тире-числа, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал = حسین حلمی پاشا
| име-рождено =
| категория = политиквезир
| описание = велик везир на Османската империя
| портрет = Hussein Hilmi.JPG
| портрет-описание =
| категория = политик
| погребан =
| описание = османски държавник
| подпис =
| роден-място = [[Лесбос]], [[Османска империя]]
| вложки =
| починал-място = [[Виена]], [[Австрия]]
{{Личност/Монарх
| категория = везир
| период =
| коронация =
| предшественик =
| наследник =
| други титли =
| герб =
}}
}}
 
'''Хюсеин Хилми паша''' ({{lang|ota|حسین حلمی پاشا}}; {{lang|tr|Hüseyin Hilmi Paşa}}) е османски държавник, 2два пъти [[велик везир]] на [[Османската империя]] в периода на Втората конституционна епоха<ref>Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272</ref> и съосновател на турския [[Червен полумесец]]<ref>Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908- – 1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77</ref>.
 
Той е сред най-успешните османски администратори в [[Турция|Европейска Турция]] в началото на [[XX век]], заемал длъжностите [[валия]] на Аданския (1897) и на Йеменския (1898- – 1902) вилаети, генерален инспектор на [[Македония (област)|Македония]] (1902- – 1908), вътрешен министър (1908- – 1909), велик везир (1909- – 1910), правосъден министър (1912) и посланик в [[Австро-Унгария]] (1912- – 1918)<ref>Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227</ref>.
 
== Биография ==
Хюсеин Хилми е роден на 1 април 1855 година на остров [[Лесбос]] в Османската империя. Произхожда от семейство с гръцки произход, приело [[ислям]]а<ref>Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45</ref>. Завършва основното си образование в родното си място, като научава [[френски език]] на ранна възраст.
 
[[Файл:Hilmi Pasha Constitution Announcement Speech Solun.jpg|ляво|мини|250п|Реч на Хилми паша в Солун при обявяването на конституцията в 1908 г.]]
 
Започва да работи в османската държавна структура. Бързо се издига в йерархията, ставайки [[валия]] на [[Адански вилает|Аданския вилает]] (1897), после на [[Йеменски вилает|Йеменския вилает]] (1898), който оглавява до 1902 година<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Yemen.html World Statesmen – Yemen]</ref>. Същата година е назначен за генерален инспектор на Македония (ръководейки [[Солунски вилает|Солунския]], [[Битолски вилает|Битолския вилает]] и [[Косовски вилает|Косовския]] вилает) от султан [[Абдул Хамид II]], което е потвърдено от [[Великите сили]] с [[Пъдарски реформи|Пъдарските реформи]]. На този пост остава до [[Младотурската революция]] от юли 1908 година.
 
През 1906 година е награден с гръцки ''Орден на Спасителя'', първа степен, но, както сам пише, отказва на гръцкия консул в [[Солун]] [[Ламброс Коромилас]] да го получи поради обвиненията от страна на българи и „зломишленици в Европа“ към османските чиновници, че са „благосклонно настроени към [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]]“.<ref>[http://www.strumski.com/biblioteka/?id=331 Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 65- – 66.]</ref>
Същата година е назначен за генерален инспектор на Македония (ръководейки [[Солунски вилает|Солунския]], [[Битолски вилает|Битолския вилает]] и [[Косовски вилает|Косовския]] вилает) от султан [[Абдул Хамид II]], което е потвърдено от Великите сили с [[Пъдарски реформи|Пъдарските реформи]]. На този пост остава до [[Младотурската революция]] от юли 1908 година.
[[Файл:BASA-1932K-1-431-1.jpg|мини|дясно|250пляво|Посрещане на Хилми паша (в центъра) след Хуриета в [[Кукуш]], 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ [[Епифаний Шанов]], а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града]]
 
[[Файл:Hilmi Pasha vo Skopje.jpg|мини|250п|Хилми паша в Скопие в 1912 г., след потушаването на [[Албанско въстание (1912)|Албанското въстание]]]]
През 1906 година е награден с гръцки Орден на Спасителя, първа степен, но, както сам пише, отказва на гръцкия консул в Солун [[Ламброс Коромилас]] да го получи поради обвиненията от страна на българи и „зломишленици в Европа“ към османските чиновници, че са „благосклонно настроени към [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]]“.<ref>[http://www.strumski.com/biblioteka/?id=331 Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 65-66.]</ref>
След възстановяването на [[Османска конституция|Османската конституция]] през 1908 година е назначен за вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан [[Абдул Хамид II]] между 14 февруари и 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват [[Истанбул]] за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир от 5 май до 28 декември 1909 година.
 
След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан [[Абдул Хамид II]] между 14 февруари и 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват [[Истанбул]] за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир от 5 май до 28 декември 1909 година.
 
Заема поста министър на правосъдието (юли – октомври 1912 г.) в кабинета на [[Гази Ахмед Мухтар паша]]. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във [[Виена]], Австро-Унгария, като остава на поста до края на [[Първата световна война]]. В интервю за [[Димитър Думбалаков]] през 1914 година казва:
 
{{Цитат|''Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - – туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.''<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=383:2012-03-02-15-51-19&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 В. „Камбана“, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.]</ref>}}
[[Файл:BASA-1932K-1-431-1.jpg|мини|дясно|250п|Посрещане на Хилми паша (в центъра) след Хуриета в [[Кукуш]], 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ [[Епифаний Шанов]], а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града]]
[[Файл:Hilmi Pasha vo Skopje.jpg|мини|250п|Хилми паша в Скопие в 1912 г., след потушаването на [[Албанско въстание (1912)|Албанското въстание]]]]
 
{{Цитат|Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=383:2012-03-02-15-51-19&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 В. „Камбана“, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.]</ref>}}
 
Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в [[Бешикташ]], Истанбул.