Галера: Разлика между версии

След краха на [[Римска империя|Римската империя]] в [[Средиземноморие]]то възникват множество малки държави, които се борят за икономическо и военно надмощие. Морската търговия за тях има първостепенно значение. Република [[Република Венеция]] поема водеща роля в процеса на търговското корабоплаване и бързо натрупва богатства от тази дейност. Нейните кораби стават примамка за [[пират]]ите, сред които най-многобройни са арабските. Въоръжаването на търговските кораби се оказва недостатъчно за справяне с техните дръзки нападения. По тези причини през [[7 век]] венецианците се нуждаят от бързи бойни [[кораб]]и, които да са достатъчно големи, за да се справят с пиратските кораби. Въпреки историческата слава на гръцките [[Триера|триери]] и други подобни кораби с няколко реда гребла, венецианските корабостроители не приемат техния модел, защото преценяват, че те не са надеждни при вълнение поради отворите за греблата в бордовата обшивка и трудното синхронизиране на гребането от няколко реда гребци.

Новият кораб заимства опита на някои [[Илирия|илирийски]] кораби, които имат един ред гребла по борда, като гребците са разположени над [[палуба]]та. За да се движи големият кораб, са необходими големи гребла, а това налага на едно гребло да се поставят по няколко гребци. Името на кораба идва от [[галея]] – вече съществуващ гребен търговски кораб с един ред гребла.

Галерата изпълнява успешно поставената ѝ задача – да бъде военен и патрулен кораб за охрана на венецианската морска търговия. На първо място е възможността ѝ да изпълнява задачи при безветриетебезветрие, когато [[ветроход]]ите са безпомощни. Високо се оценяват и бойните ѝ възможности. Затова всички големи морски държави строят галери в продължение на няколко столетия. Голям брой галери построява и ТурцияОсманската империя, която развива военна експанзия в [[Средиземно море]]. През 1571̀г1571̀ г. се стига до решително сражение на военните флотове, което става край [[Лепанто]]. От едната страна са корабите на [[Испания]], Венеция и други християнски западноевропейски държави, а срещу тях – турскитеосманските и пиратските кораби. Всяка от страните използва по близо 200 галери. Битката трае няколко часа и се отличава с крайна жестокост, а броят на загиналите се оценява като най-големият в морската история.

Мореходните качества на галерата са определен напредък в исторически план и тя се справя в условия, за които предишните, напр. древногръцките кораби, не са пригодни. От значение са и размерите ѝ – галерата е голям кораб и носи много войници. Имало и малък брой галери с по-голяма ширина, които поемали повече товар или пътници, така че да се използват и за мирни цели. Все пак, скоростта на галерата при движение с гребла не е особено висока. Точни измервания в Средновековието не са били възможни и в съхранените документи има само относителни оценки – бавно, бързо и по-бързо. През [[20 век]] са направени малобройни експерименти, от които специалистите заключават, че галерата е по-бавна от древногръцката трирема, вероятно поради по-тежкия си корпус. При тихо море галерата може да се движи дълго време – до 10 часа – със скорост два-три [[възел (скорост)|възлавъзела]]. Максималната скорост се оценява на седем възлавъзела, но тя бързо изчерпвала силите на гребците. С добри гребци такава скорост може да се поддържа 20 – 30 минути. При вълнение гребанотогребането е трудно и галерата трябва да се прибере в защитено пристанище.

Ветроходното стъкмяване на галерата е просто, на всяка мачта се носи само едно ветрило от латински тип. Ветрилото е триъгълно и закрепено на дълъг прът – '''шпринт'''. Шпринтът се вдига по мачтата с въже, като в работно положение единият му край е значително по-високо от другия. Такова стъкмяване позволява ветрилото да се управлява лесно, а високият му край работи добре при слаб вятър. От друга страна, такова ветрило може да се използва само при вятър откъм кърмовия сектор. Мачтите са ниски и площта на ветрилата е малка. Смята се, че галерите са можели при подходящ вятър да достигат седем-осем възлавъзела.

Основното оръжие на галерата първоначално е '''таранът'''[[таран]]ът, който тя наследява от гръцките бойни кораби. Таранът е дълго острие в подводната част на носа, представляващо здрава греда с бронзов връх. Тази греда е продължение на [[Кил (корабоплаване)|кила]] и може да понесе голямо натоварване. На някои галери таранът бил повдигнат, т.е. намирал се над водата. За бойното използване на тарана трябва да се направи умела маневра с целия кораб, така че таранът да удари греблата и борда на противниковия кораб. Един добър таранен удар нанася непоправими повреди на противниковия кораб и го лишава от подвижност. Но боят трябва да се довърши с ръкопашна схватка. За целта биещите се кораби се приближават плътно и от нападащия кораб група войници скача на палубата на другия кораб. За прекачването им някои галери разполагат със специален '''абордажен мостик'''. Основните оръжия в този така наречен абордажен бой са мечът и сабята, а по-късно – [[мускет]]ът.

През 14. век корабите получават ново оръжие – [[оръдия]], които скоро стават основа на тяхната бойна мощ. Първоначално на галерата има по едно оръдие, което стреля само на разстояние 100 – 300 m и не е много ефективно. По-късно типичното въоръжение става комбинация между едно голямо (до 50-фунтово) и няколко малки дългоцевни оръдия, наречени '''[[Кулверина|кулеврини''']]. По-голямата част от оръдията са съсредоточени на носа. Най-ефективна се оказва едновременната стрелба срещу намиращите се на палубата моряци. Показателен е случаят, при който един командир на галера изчакал да се сближи на минимално разстояние и тогава произвел едновременен залп от всичките си оръдия, което предизвикало 40 жертви на противника и довело до победата в боя. Така галерата се превръща в артилерийски кораб. До края на използването на галерите оръдията са гладкоцевни и стрелбата се води бавно, което се отразява на тактиката на боя.

Swedish galley Sparre-rambade.jpg | Макет на носовата част на шведска галера от 1715 г., поглед откъм носа. Характерен е необичайно големият брой оръдия.

НемскиятГерманският поет [[Гьоте]] е свидетел на такова тържество през 1786 г. и описва кораба като прекрасен и грандиозен, но отбелязва критично неговата претрупаност, добавяйки, че предишният е по-красив. Прочутата галера е увековечена в платната на няколко известни художници. Критичният поглед долавя, че те често я представят по-внушителна, отколкото може да бъде един 35 -метров кораб.

Бойните качества на Буцентавър не са поставяни на сериозни изпитания, но здравината ѝ била несъмнена. През 1797 г. Венеция е превзета от войските на [[Наполеон]], а на следващата година императорът разпорежда да се снемат ценностите от галерата и тя да бъде поставена на котва в залива като плаваща батарея. Френските войници разбиват скулпторитескулптурите и ги запаватзапалват на брега, за да извлекат златото от покритието им. Златото и другите ценни предмети са пренесени във Франция с 400 мулета. По-късно галерата е прибрана в Арсенала и превърната в затвор. Окончателното ѝ разрушаване става през 1824 г.

За „Буцентавър“ се разказват легенди, които се концентрират върху неимоверното богатство на борда му. В началото на 21. век група венециански патриоти създават фондация, която си поставя задачатазадача да построи отново прочутата галера. Средната секция от набора е изложена за няколко месеца на централния площад, за да представи замисъла. Президентът на Франция Н.[[Никола Саркози]] обявява, че ще направи парична вноска, за да компенсира нанесените от Наполеоновите войници щети.