Захарий Зограф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправка
Rosen2419 (беседа | приноси)
м Пропусната препратка за "Тиф"
Ред 21:
 
== Биография ==
Син е на зографа [[Христо Димитров (иконописец)|Христо Димитров]]. Учи рисуване и при своя брат [[Димитър Зограф]], с когото сътрудничи до към 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. През 1841 г. се жени в [[Самоков]] за Катерина Хаджигюрова. Умира в разцвета на силите си от [[тиф]].
 
Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години.<ref>И. Гергова и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей – София: каталог. С., 2012, [http://collections.cl.bas.bg/EU/LH-Icon/W2297.html № II.271] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141223080217/http://collections.cl.bas.bg/EU/LH-Icon/W2297.html |date=2014-12-23 }}.</ref> По-късно художникът рисува икони за черквите [[Свети Николай (Катуница)|„Св. Николай“ в село Катуница]] (1834-1835), [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|„Св. Константин и Елена“]] (1836) и [[Света Петка Стара (Пловдив)|„Св. Петка“]] (1837) в [[Пловдив]], [[Света Богородица (Копривщица)|„Св. Богородица“]] в [[Копривщица]] (1837 и 1838), [[Мулдавски манастир|Мулдавския]] (1837), [[Горноводенски манастир|Горноводенския]] (1838), [[Плаковски манастир|Плаковския]] (1845), [[Долнобешовишки манастир|Долнобешовишкия]] (1845), [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1851), [[Соколски манастир|Соколския]] и други манастири. Негови са и значителен брой стенописи: в [[аязмо]]то на [[асеновград]]ската църква „Св. Богородица Рибна“ (1838), в [[Белащински манастир|Белащинския манастир]] (1839), в църквите на [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] „Св. Никола“ (1840) и „Св. Архангели“ (1841), в част от главната църква на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] (1844), в църквите на [[Троянски манастир|Троянския]] (1847 – 1848) и [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1849) манастир. През 1851 – 1852 г. той прекарва седемнадесет месеца на [[Атон]], изписва външния притвор на главната църква в [[Велика Лавра|Лаврата на Св. Атанасий]] (1852) и рисува икони за конака на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Карея]] (1853).<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Стенописи на Захарий Зограф в светогорския манастир Лавра. – Известия на Института за изобразителни изкуства, 1, 1956, 33 – 94; Тодоров, Г. Три икони на Захарий Христович във Великата Лавра. – Изкуство/Art in Bulgaria, 43 – 44, 1997, 59 – 61; Енев, М. Захарий Зограф на Атон. С., 2010.</ref>