|
| герб=
}}
'''Ирина Комнина Дукина''' ({{lang|el|Ειρήνη Κομνηνή}}) е [[Царица на България|българска царица]] (съпруга на цар [[Иван Асен II]]), майка на цар [[Михаил II Асен]] и вероятно негова [[Регент|регентка]].
Дъщеря е на [[Епирско деспотство|епирския деспот]] [[Теодор Комнин]] и [[Мария Патралифена]]. Още като дете заедно с цялото си семейство попада в плен при българите след знаменитата [[Битка при Клокотница|победа при Клокотница]] на цар Иван Асен II през [[1230]] г. Отрасва в [[Велико Търново|търновския]] дворец. Иван Асен II е запленен от „хубавата и стройна“ Ирина. Обича Ирина „не по-малко, отколкото [[Марк Антоний|Антоний]] – Клеопатра“[[Клеопатра VII|Клеопатра]]“.
На царица Ирина [[Византийска поезия|византийски поет]] по-късно посвещава следните редове:
{{цитат|''...Пресияйна и прекрасна, ти като луна проблясна<br>от една градина цвете, рай божествен, ти, царице!<br>По природа си красива, имаш кипреща се прелест,<br>като слънце над звездите бдиш с лъча на красотата...''<ref>Павлов, Пламен. „Търновските царици“. В.Т.: ДАР-РХ, 2006</ref>}}
Търновският [[Търновска патриаршия|Търновският патриарх]] Висарион, стриктно придържайки се към [[православие]]то, отказва да благослови съпружеската двойка. Иван Асен II не се поколебава да осъди на смърт несговорчивия патриарх. От своя страна църквата отказва да признае царската титла на Ирина и причислява патриарх Висарион към [[Светец|светиите]].
Иван Асен II се жени за Ирина през [[1238]] г. От този брак имат 3 деца:
* [[Ана-Теодора Асенина|Ана-Теодора]], омъжена [[Петър (севастократор)|севастократор Петър]];
* [[Мария Асенина|Мария]], омъжена за [[Мицо Асен]], български цар;
* [[Михаил II Асен]], оженен за [[Анна Ростиславна]], [[Рус|руска]] [[княгиня]].
СредСлед българскотосмъртта болярствона Иван Асен II през [[1241]] г. на търновския престол се оформявъзкачва [[Калиман I]] (Коломан I), син на царя от първата му съпруга [[Анна-Мария Унгарска]]. При управлението му България бързо губи позициите си на първа [[Балкански полуостров|балканска]] политическа сила и, притисната от постоянни нашествия на татарите, е принудена да им плаща ежегоден данък. Неуспехите пораждат силна опозиция, целяща да го отстрани от престола и да постави на негово място сина на [[Иван Асен II]] и Ирина Комнина. Водена от желанието си да види собствения си син на престола, Ирина оглавява болярската опозиция срещу Калиман I. През [[1246]] г. цар Калиман Iтой e [[Отрова|отровен ]] и на [[Трон|престола ]] се възкачва синът ѝ [[Михаил II Асен]]. Много автори изтъкват, че зад убийството на царя стои самата Ирина Комнина. Предполага се, че царица Ирина Комнина застава начело на управлението на страната като регент на сина си, който по онова време е непълнолетен, но категорични доказателства за това липсват . По-късно Ирина става [[монахиня]] под религиозното име Ксения. Изгонена е от България след смъртта на сина си през 1256 г. и последвалата борба за българския престол. Прекарва остатъка от живота си в родовите си имения край [[Солун]]<ref>{{Citation |title=Павлов, Пламен. ''„Първите дами“ на Средновековна България'' |url=http://bolgar.rgs-bg.com/articles.php?id=73&page=1 |accessdate=2009-07-04 |archivedate=2011-07-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110715181216/http://bolgar.rgs-bg.com/articles.php?id=73&page=1 }}</ref>. ▼След смъртта на Иван Асен II през [[1241]] г. на търновския престол се възкачва [[Калиман I]] (Коломан I), син на царя от първата му съпруга [[Анна-Мария Унгарска]]. Управлението на новия цар обаче не може да се похвали с успехите, достигнати при неговия предшественик. Нещо повече – България бързо губи позициите си на първа балканска политическа сила и, притисната от постоянни татарски нашествия, е принудена да плаща ежегоден данък на татарите. Неуспехите пораждат силно вътрешно недоволство срещу управлението на новия цар.
▲Сред българското болярство се оформя опозиция, целяща да го отстрани от престола и да постави на негово място сина на [[Иван Асен II]] и Ирина Комнина. Водена от желанието си да види собствения си син на престола, Ирина оглавява болярската опозиция срещу Калиман I. През [[1246]] г. цар Калиман I e отровен и на престола се възкачва синът ѝ [[Михаил II Асен]]. Много автори изтъкват, че зад убийството на царя стои самата Ирина Комнина. Предполага се, че царица Ирина Комнина застава начело на управлението на страната като регент на сина си, който по онова време е непълнолетен, но категорични доказателства за това липсват.
Ирина се замонашва под религиозното име Ксения. Изгонена е от България след смъртта на сина си и последвалата борба за българския престол. Прекарва остатъка от живота си в родовите си имения край Солун<ref>{{Citation |title=Павлов, Пламен. ''„Първите дами“ на Средновековна България'' |url=http://bolgar.rgs-bg.com/articles.php?id=73&page=1 |accessdate=2009-07-04 |archivedate=2011-07-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110715181216/http://bolgar.rgs-bg.com/articles.php?id=73&page=1 }}</ref>.
== Източници ==
| 