Римски обсадни машини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Last roman (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Last roman (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 21:
=== Обсадното изкуство ===
Римляните развили в съвършенство превземането на противниковите крепиости. Първоначално римляните са се опитвали да превземат укрепения град с внезапен щурм. Засипвайки рововете войниците правели ''костенурка'' /testudo/
[[Image:Roman Testudo.png|мини|Testudo]]
Слагайки щитовете си един над друг, те се опитвали да разбият портите или с помощта на стълби /scalae/ да се покачат на крепостните стени.
Ако първоначалният щурм бил неуспешен, започвала планомерната обсада.
Първо римляните намирали най-слабо защитения участък от крепостната стена. На това място под прикритието на щитове, беседки и др. започнали изравняването на неравностите на почвата, за да стане мястото проходимо за обсадните машини. В същото време започвал и строежът на ''насипа'' /agger/:
[http://ancientrome.ru/army/image/osada002.jpg]
Ред 32:
На него се установявали кулите, като височината им трябвало да бъде по-висока от тази на стените. От кулите се водел непрекъснат обстрел по врага. В това време започвало изграждането на покрити коридори /коридорите - porticus могли да се изграждат при свързването на беседките /vinea/ в една дълга редица/, по които войниците стигали безпрепятствено до основата на крепостните стени. Тук в действие били пускани тараните, разрушаващи основите... Понякога римляните копаели тунели под основите на крепостта. При достигане на необходимата височина, на насипа се установявали обсадните съоръжения.
Обсадените често предприемали атаки, с цел да разрушат съоръженията на римляните. Затова при продължителни обсади /например Цезар при Алезия, Тит при Йерусалим/ градът бил обграждан с контравалационна линия /земен вал с кули и ровове/. Това позволявало войската да се съсредоточи на най-важните за обсада места. Ако към обсадения град се насочвали подкрепления се изграждала външна линия - циркумвалационна, която препятствала опитите за деблокада, предприети от неприятеля.
При работата по обсадните съоръжения, за прикритие от вражеските стрели и камъни се изграждали прикрития и навеси. Най-известното се наричало ''беседка'' /vinea/, изграждано от дъски:
[http://mek.oszk.hu/03400/03410/html/img/okori-0611.jpg]
С помощта му войниците могли да се приближат до стената за подкоп или за разчистване на пътя за тараните. Съществували и ''обсадни щитове'' /pluteus/ за прикритие на работещите по строежите. [http://etc.usf.edu/clipart/20500/20534/pluteus_20534_th.gif]
''Таран'' /aries/: [http://www.sbceo.k12.ca.us/~vms/carlton/ram2.jpg]
Стенобитната част била най-често с формата на глава на овен, но имало и островърхи тарани /terebra/. Състоял се от масивна дървена греда, с прикрепена към нея желязна част. Тя билa закачена на рама вътре в костенурката. Работата при пробиването на стена по такъв начин била тежка и трудоемка. Витрувий споменава за един такъв таран 30 метра дълъг и обслужван от 30 човека
''Обсадните кули'' /turres mobiles/ се използвали за атака на стените: [http://ancientrome.ru/army/image/torre001.jpg]
Те били на няколко етажа. На долния етаж се намирал таран. На по-горните били разположени балистите. На най-горния имало стрелци. Имало и мост, спускащ се върху стената. Основите на една такава кула заемали площ до 14,8 кв. м. Изграждана извън обсега на неприятелския огън тя впоследствие била докарвана към стените. Оттук с помощта на установените върху нея балисти се водел обстрел по вражеските позиции. По нея легионерите могли да се прехвърлят върху крепостните стени. За защита от запалени стрели навесите и кулите били покривани със сурови кожи или мокри чували.
| |||