Йордан Иванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/Митрандир93 Етикети: Ръчна отмяна Бот-администратор |
|||
Ред 11:
[[Файл:BASA-176K-2-804-87-Etnographical map of the Southern Slavs, 1913.JPG|ляво|мини|250п|Етнографска карта на южните славяни на Йордан Иванов, 1913 г.]]
Йордан Иванов е роден през 1872 година в [[Кюстендил]], в занаятчийско семейство от [[Кратово]], баща му е [[Мутафчийство|мутафчия]], а дядо му – [[свещеник]]. Тук получава средното си [[образование]]. Продължава образованието си във [[Софийски университет|Висшето училище]] в [[София]] (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва с отличие [[славянска филология]]. Негови учители са изтъкнати български учени като [[Александър Теодоров-Балан]], [[Любомир Милетич]], [[Беньо Цонев]], [[Иван Шишманов]] и др. През следващите две години – 1892 – 1894 г. – специализира в [[Лозански университет|Лозанския университет]], където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е гимназиален учител по български и френски език и литература в Сливен. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899 – 1906)
В периода 1906 – 1908 г. Иванов е секретар на [[Българско консулство в Солун|Българското търговско представителство]] в [[Солун]] и това му дава възможност да пътува из южна Македония и атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]].
През 1911 г. е избран за редовен доцент в [[Софийския университет]], през 1924 г. – редовен [[професор]] и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст. В два периода от 1920 до 1923 и от 1927 до 1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в [[Париж]]<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 243.</ref>.
| |||