Простъпка: Разлика между версии

'''Простъпката'''<ref>Наказателният закон на Княжеството, а впоследствие Царство България, влиза в сила от 1 май 1896 г. и се прилага до 13 февруари 1951 г. Със същия е въведено двупартидно деление на престъпните деяния – престъпления и нарушения. Въпреки че, законът не си служи с термина „простъпка“, то законодателството на Княжеството, а впоследствие и Царство България, го употребява още предходно в Закона за съдопроизводството по углавни дела, които са подсъдни на мировите съдии от 04.06.1880 г. и в Закона за съдене на министрите от 13.12.1880 г., като впоследствие този термин е въведен и в Закона за горите, който е в сила от 16.07.1925 г. до 27.03.1948 г. Законодателството на Народна република България също борави с термина „простъпки“ в Закона за всеобщата военна служба, който е в сила от 14.02.1958 г. до 27.02.1996 г. Книга втора, дял II от Наказателния закон на Княжество, а впоследствие Царство България, изброява в единадесет глави нарушенията и техните наказания, имайки предвид, че последните са простъпки, след като тези нарушения са вкарани изрично и фигурират като такива именно в наказателния закон. Разграничението е формално, според вносителя на този закон д-р [[Константин Стоилов]], понеже престъпленията имат общодържавно значение и засягат правата на хората, а нарушенията, т.е. простъпките, засягат временни интереси или имат полицейски характер.▼

{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bg-pravo.com/2009/12/51.html | заглавие = Създаване на новобългарското наказателно право | достъп_дата = 25 май 2013 г. | автор = | дата = | издател = | език = }}</ref> е [[Вина (право)|виновно]] [[правонарушение]] под формата на действие или бездействие, имащо характера на тежко провинение. По степента си на [[обществена опасност]] се намира между категориите на обикновеното правонарушение и [[престъпление]]то, като [[пеналистика]]та го извежда и обособява в самостоятелен [[правен институт]] поради по-лекия характер на правонарушението спрямо престъплението, т.е. поради сравнително ниската степен на обществена опасност на деянията разглеждани като простъпки. По принцип, простъпките са самостоятелна категория относително леки престъпления.▼

Въпрос на [[юридическа техника]] е този дали процедурата по която се разглеждат, доказват и наказват простъпките да е различна от тази за престъпленията. В изпълнение на наказателната политика на държавата, през 2009 г. е внесен [[законопроект]] за нов [[Наказателен кодекс]], който да замести приетия от [[Народна република България]] такъв през 1968 г., и който законопроект разделя простъпките от престъпленията, така както ги е и разбирал и третирал законодателят в България до 1945 г. <ref>[http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=9592 www.legalworld.bg]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/11/18/399070_konsensus_otpushi_nakazatelnata_reforma/ www.dnevnik.bg]</ref>▼