Уикипедия

Ставракий: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране; форматиране: 2 интервала (ползвайки Advisor)
 
Ред 29:
На Ставракий е поверено командването на гвардейската [[тагма]] на иканатите (''Ἱκανάτοι'') и участва в катастрофалния поход срещу [[България]] през 811 година. Той е тежко ранен, но успява да се върне в столицата като един от малцината оцелели от [[Върбишки проход (битка)|битката при Върбишкия проход]]. Още в [[Адрианопол]] е обявен за единствен император.
 
Византийският хронист [[Теофан Изповедник]] пише: ''„Нито с видътвида си, нито със силата си, нито с разумътразума си, Ставракий не бил годен за такова толкова високо назначение“''. От загубата на кръв и раните си, Ставракий толкова отслабнал, че в остатъка от пътя до [[Константинопол]] го носят на носилка. Теофан също разказва, че Ставракий има непреклонен характер и често обсипва с ругатни тези, които са го въздигнали.
 
Властта на Ставракий е слаба и дворът се раздира от вражди между фракцията на съпругата му [[Теофано (съпруга на Ставракий)|Теофано]] и тази на сестра му [[Прокопия]]. През октомври [[811]] г. стават известни намеренията му да провъзгласи за свой приемник Теофано.
 
[[Куропалат]] [[Михаил I Рангаве|Михаил Рангаве]], съпруг на императорската сестра Прокопия, е въвлечен в придворен заговор. Ставракий научава за това и нарежда да ослепят Михаил, но заповедта закъснява. На 2 октомври 811 г. заговорниците събират войници на [[Хиподрум (Константинопол)|Хиподрума]] и ги уговарят да признаят за император Михаил Рангаве. Сенатът и патриархът също поддържат Михаил. Ставракий като разбира за своето низложение, веднага облича монашеско расо, оттегля се в манастир и умира на [[11 януари]] [[812]] г. от получените рани в битката при Върбишкия проход.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ставракий“.