Коледуване: Разлика между версии

'''Коледу̀ването''' е един от традиционните [[български обичаи]]. Широко разпространен е в [[България]], също и в [[Сърбия]], [[Русия]], [[Украйна]], [[Беларус]], [[Чехия]], [[Словакия]] и [[Полша]], среща се и в [[Северна Македония]] и [[Румъния]]<ref>''Виноградова Л. Н.'' Колядование // [http://www.twirpx.com/file/150969/ Славянские древности: Этнолингвистический словарь] [http://www.twirpx.com/file/150969/ archivebot=2022-11-27 15:45:53 InternetArchiveBot] в 5-ти томах / Под ред. Н. И. Толстого; Институт славяноведения РАН. – М.: Международные отношения, 1999. – Т. 2. – С. 563 – 575. – ISBN 5-7133-0982-7. (Die Veröffentlichung der [[Руска академия на науките]])</ref><ref>Piotr Caraman, Obrzęd kolędowania u Słowian i Rumunów, Kraków 1933.</ref>. Той е част от празнично-обредния комплекс на [[Рождество Христово|Коледа]].<ref>Българска name=":0"митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 173. ISBN 954-8289-03-2</ref>

Основните участници – коледа̀ри (ко̀ладници), са младежи в предженитбена възраст. Те имат водач – по-възрастен, женен мъж, наричан станеник (цар, кудабашия). Подготовката за коледуването започва през коледните пости, най-често от [[Игнажден]]. Тогава се съставят коледарските групи, обикновено по махали, определя се станеника. Той разпределя групите, определя подстаняниците, които да ги ръководят, приготвя специалния обреден реквизит. В неговия дом и с негова помощ момците учат песните.<ref>Българска name=":0"митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 173–174. ISBN 954-8289-03-2</ref>

С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен [[фолклор]]: [[песен|песни]], наричания, [[пословица|пословици]] и [[гатанка|гатанки]]. Коледарските песни се изпълняват при коледуването, когато коледарите обхождат предварително определена [[махала]] и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за здраве и щастие в семейството и придобив в стопанството.