Коледуване: Разлика между версии

'''Коледу̀ването''' е един от традиционните [[български обичаи]]. Широко разпространен е в [[България]], също и в [[Сърбия]], [[Русия]], [[Украйна]], [[Беларус]], [[Чехия]], [[Словакия]] и [[Полша]], среща се и в [[Северна Македония]] и [[Румъния]]<ref>''Виноградова Л. Н.'' Колядование // [http://www.twirpx.com/file/150969/ Славянские древности: Этнолингвистический словарь] [http://www.twirpx.com/file/150969/ archivebot=2022-11-27 15:45:53 InternetArchiveBot] в 5-ти томах / Под ред. Н. И. Толстого; Институт славяноведения РАН. – М.: Международные отношения, 1999. – Т. 2. – С. 563 – 575. – ISBN 5-7133-0982-7. (Die Veröffentlichung der [[Руска академия на науките]])</ref><ref>Piotr Caraman, Obrzęd kolędowania u Słowian i Rumunów, Kraków 1933.</ref>. Той е част от празнично-обредния комплекс на [[Рождество Христово|Коледа]].<ref name=":1">Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 173. ISBN 954-8289-03-2</ref> ▼

Основните участници – коледа̀ри (ко̀ладници), са младежи в предженитбена възраст.<ref name=":1" /> Те са в празнично облекло, наметнати с [[Ямурлук|ямурлуци]]. Момчетата за пръв път обличат ергенско облекло и запасват пояс. Някъде се обличат в сватбени дрехи, които взимат от младоженци. Калпаците им са украсени с коледарски китки (от чимшир, бръшлян), имат и венци от нанизи пуканки, бучки захар, сушени сливи и стафиди. С участието си в коледуването момъкът за пръв път се представя пред селския колектив. Изследователите разглеждат коледуването като реликт от древните мъжки инициации.<ref name=":0" />▼