Коледуване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Randona.bg (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 151.251.254.116 (б.), към версия на Randona.bg Етикет: Отмяна |
Според написаното от Караман, цитиран като източник тук Етикети: Ръчна отмяна Отменени етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 1:
Основните участници – коледа̀ри (ко̀ладници), са младежи в предженитбена възраст.<ref name=":1" /> Те са в празнично облекло, наметнати с [[Ямурлук|ямурлуци]]. Момчетата за пръв път обличат ергенско облекло и запасват пояс. Някъде се обличат в сватбени дрехи, които взимат от младоженци. Калпаците им са украсени с коледарски китки (от чимшир, бръшлян), имат и венци от нанизи пуканки, бучки захар, сушени сливи и стафиди. С участието си в коледуването момъкът за пръв път се представя пред селския колектив. Изследователите разглеждат коледуването като реликт от древните мъжки инициации.<ref name=":0" />
▲Разнообразие от форми на този обичай се срещат в [[Сърбия]], [[Русия]], [[Украйна]], [[Беларус]], [[Чехия]], [[Словакия]] и [[Полша]], [[Северна Македония]] и [[Румъния]].<ref>''Виноградова Л. Н.'' Колядование // [http://www.twirpx.com/file/150969/ Славянские древности: Этнолингвистический словарь] [http://www.twirpx.com/file/150969/ archivebot=2022-11-27 15:45:53 InternetArchiveBot] в 5-ти томах / Под ред. Н. И. Толстого; Институт славяноведения РАН. – М.: Международные отношения, 1999. – Т. 2. – С. 563 – 575. – ISBN 5-7133-0982-7. (Die Veröffentlichung der [[Руска академия на науките]])</ref><ref>Piotr Caraman, Obrzęd kolędowania u Słowian i Rumunów, Kraków 1933.</ref><ref>Czachowski,H., A. Kostrzewa-Majoch, H. M. Łopatyńska. Akwizytorzy szczęścia. O dawnych i współczesnych kolędnikach., 2004.</ref>
▲Основните участници – коледа̀ри (ко̀ладници), са младежи в предженитбена възраст.<ref name=":1" /> Те са в празнично облекло, наметнати с [[Ямурлук|ямурлуци]]. Момчетата за пръв път обличат ергенско облекло и запасват пояс. Някъде се обличат в сватбени дрехи, които взимат от младоженци. Калпаците им са украсени с коледарски китки (от чимшир, бръшлян), имат и венци от нанизи пуканки, бучки захар, сушени сливи и стафиди. С участието си в коледуването момъкът за пръв път се представя пред селския колектив.<ref name=":0" />
Те имат водач – по-възрастен, женен мъж, наричан станеник (цар, кудабашия). Подготовката за коледуването започва през коледните пости, най-често от [[Игнажден]]. Тогава се съставят коледарските групи, обикновено по махали, определя се станеника. Той разпределя групите, определя подстаняниците, които да ги ръководят. В неговия дом и с негова помощ момците учат песните.<ref>Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 173–174. ISBN 954-8289-03-2</ref>
Line 20 ⟶ 16:
С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен [[фолклор]]: [[песен|песни]], наричания, [[пословица|пословици]] и [[гатанка|гатанки]].
== Външни препратки ==
* [https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101576109/koledarski-blagoslovii-za-zdrave-i-bereket Коледарски благословии за здраве и берекет]
== Източници ==
|