Уикипедия

Коледуване: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Ред 1:
'''Коледу̀ването''' е един от традиционните [[български обичаи]], широко разпространен в страната.
'''Коледу̀ването''' е традиционен обичай, разпространен в редица страни от [[Източна Европа|Източна]] и [[Централна Европа]], изпълняван в дните на [[Рождество Христово|Коледа]]. Обичаят има германски произход и е свързан със старогерманския Wassailing, възприет по-късно под различни форми и в славянския свят.<ref>Briggs, Katharine (1976). ''An Encyclopedia of Fairies''. Pantheon Books. pp. 9–10. {{ISBN|0394409183}}.</ref><ref>Briggs, Katharine and Tongue, Ruth (1965). ''Folktales of England''. University of Chicago Press. pp. 44–47. {{ISBN|0226074943}}.</ref> Понастоящем коледуването е широко популярна традиция в [[България]], [[Сърбия]], [[Русия]], [[Украйна]], [[Беларус]], [[Чехия]], [[Словакия]] и [[Полша]], [[Северна Македония]] и [[Румъния]]<ref>''Виноградова Л. Н.'' Колядование // [http://www.twirpx.com/file/150969/ Славянские древности: Этнолингвистический словарь] [http://www.twirpx.com/file/150969/ archivebot=2022-11-27 15:45:53 InternetArchiveBot] в 5-ти томах / Под ред. Н. И. Толстого; Институт славяноведения РАН. – М.: Международные отношения, 1999. – Т. 2. – С. 563 – 575. – ISBN 5-7133-0982-7. (Die Veröffentlichung der [[Руска академия на науките]])</ref><ref>Piotr Caraman, Obrzęd kolędowania u Słowian i Rumunów, Kraków 1933.</ref><ref>Czachowski,H., A. Kostrzewa-Majoch, H. M. Łopatyńska. Akwizytorzy szczęścia. O dawnych i współczesnych kolędnikach., 2004.</ref> . Той е част от празнично-обредния комплекс на [[Рождество Христово|Коледа]].<ref name=":1">Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 173. ISBN 954-8289-03-2</ref> ▼
 
▲'''Коледу̀ването''' е традиционен обичай, разпространен в редица страниРазнообразие от [[Източна Европа|Източна]] и [[Централна Европа]], изпълняван в днитеформи на [[Рождествотози Христово|Коледа]].обичай Обичаятсе има германски произход и е свързан със старогерманския Wassailing, възприет по-късно под различни форми исрещат в славянския свят.<ref>Briggs, Katharine (1976). ''An Encyclopedia of Fairies''. Pantheon Books. pp. 9–10. {{ISBN|0394409183}}.</ref><ref>Briggs, Katharine and Tongue, Ruth (1965). ''Folktales of England''. University of Chicago Press. pp. 44–47. {{ISBN|0226074943}}.</ref> Понастоящем коледуването е широко популярна традиция в [[България]], [[Сърбия]], [[Русия]], [[Украйна]], [[Беларус]], [[Чехия]], [[Словакия]] и [[Полша]], [[Северна Македония]] и [[Румъния]].<ref>''Виноградова Л. Н.'' Колядование // [http://www.twirpx.com/file/150969/ Славянские древности: Этнолингвистический словарь] [http://www.twirpx.com/file/150969/ archivebot=2022-11-27 15:45:53 InternetArchiveBot] в 5-ти томах / Под ред. Н. И. Толстого; Институт славяноведения РАН. – М.: Международные отношения, 1999. – Т. 2. – С. 563 – 575. – ISBN 5-7133-0982-7. (Die Veröffentlichung der [[Руска академия на науките]])</ref><ref>Piotr Caraman, Obrzęd kolędowania u Słowian i Rumunów, Kraków 1933.</ref><ref>Czachowski,H., A. Kostrzewa-Majoch, H. M. Łopatyńska. Akwizytorzy szczęścia. O dawnych i współczesnych kolędnikach., 2004.</ref> . Той е част от празнично-обредния комплекс на [[Рождество Христово|Коледа]].<ref name=":1">Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 173. ISBN 954-8289-03-2</ref>
Основните участници – коледа̀ри (ко̀ладници), са младежи в предженитбена възраст.<ref name=":1" /> Те са в празнично облекло, наметнати с [[Ямурлук|ямурлуци]]. Момчетата за пръв път обличат ергенско облекло и запасват пояс. Някъде се обличат в сватбени дрехи, които взимат от младоженци. Калпаците им са украсени с коледарски китки (от чимшир, бръшлян), имат и венци от нанизи пуканки, бучки захар, сушени сливи и стафиди. С участието си в коледуването момъкът за пръв път се представя пред селския колектив. Изследователите разглеждат коледуването като реликт от древните мъжки инициации.<ref name=":0" />▼
 
Коледуването в България е част от празнично-обредния комплекс на [[Рождество Христово|Коледа]] и е първият обред от ергенските обичаи в периода на т.нар. [[Мръсни дни]], свързан мирогледно с тях.<ref name=":1">Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 173. ISBN 954-8289-03-2</ref> Изследователите разглеждат коледуването като реликт от древните мъжки инициации, оттам произтича и връзката със задгробния свят. В много от песните момците идват от далечния път, вървят в посока от запад на изток, от срещите си с мъртвите черпят сили, с които прогонват вредните същества и с които предопределят бъдещото плодородие; трапезата за тях има поминален характер.<ref name=":0" />
 
▲Основните участници – коледа̀ри (ко̀ладници), са младежи в предженитбена възраст.<ref name=":1" /> Те са в празнично облекло, наметнати с [[Ямурлук|ямурлуци]]. Момчетата за пръв път обличат ергенско облекло и запасват пояс. Някъде се обличат в сватбени дрехи, които взимат от младоженци. Калпаците им са украсени с коледарски китки (от чимшир, бръшлян), имат и венци от нанизи пуканки, бучки захар, сушени сливи и стафиди. С участието си в коледуването момъкът за пръв път се представя пред селския колектив. Изследователите разглеждат коледуването като реликт от древните мъжки инициации.<ref name=":0" />
 
Те имат водач – по-възрастен, женен мъж, наричан станеник (цар, кудабашия). Подготовката за коледуването започва през коледните пости, най-често от [[Игнажден]]. Тогава се съставят коледарските групи, обикновено по махали, определя се станеника. Той разпределя групите, определя подстаняниците, които да ги ръководят. В неговия дом и с негова помощ момците учат песните.<ref>Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 173–174. ISBN 954-8289-03-2</ref>
Line 16 ⟶ 20:
 
С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен [[фолклор]]: [[песен|песни]], наричания, [[пословица|пословици]] и [[гатанка|гатанки]].
 
'''Детско коледуване''' се среща на Малка Коледа (денят преди Коледа, 24 декември). Прави се през деня. Групички от шест- до дванадесетгодишни момченца обикалят с дрянови тояги домове на съседи и сродници и с кратки песнички и традиционни формули им желаят плодородие и приплод (в Западна България и Пловдивско чукат с тояжките си върху зърна и наричат за богата реколта). Децата също получават дарове.<ref>Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 210, 174–175. ISBN 954-8289-03-2</ref>
 
== Външни препратки ==
* [https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101576109/koledarski-blagoslovii-za-zdrave-i-bereket Коледарски благословии за здраве и берекет]
* [https://www.culinarytourism.bg/praznitzi-i-traditzii/za-koleda-i-koledarite За Коледа и коледарите]
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Коледуване“.