Велика народна школа: Разлика между версии

 

Сред възпитаниците на Великата школа са и много дейци на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. Някои от по-известните българи учили във Великата школа са революционерът [[Георги Раковски]], държавниците [[Никола Богориди|Никола]] и [[Алеко Богориди]], [[Гаврил Кръстевич]], [[Иван Кишелски]], просветителите [[Сава Доброплодни]], [[Иван Богоров]], [[Филип Велиев]], [[Иван Найденов (просветител)|Иван Найденов]], [[Никола Бацаров]], [[Кръстю Пишурка]], [[Сава Филаретов]], лекарят [[Захари Струмски]], духовниците екзарх [[Антим I]], екзарх [[Йосиф I (екзарх)|Йосиф І]], [[Иларион Макариополски]], митрополит [[Григорий Русенски]] и други.

 

През вековете училището на няколко пъти сменя местоположението си. Първоначално е в седалището на патриаршията (тогава в църквата „[[Свети Апостоли (Константинопол)|Светите Апостоли]]“, а след това на различни места в квартала [[Фенер (квартал)|Фенер]] или в селцата (днес квартали) по [[Босфор]]а като [[Куручешме]] (Ксирокрини). Патриарх [[Йоаким ІІІ]] (1878 - 1884) решава, че училището трябва да се премести по близо до седалището на патриаршията - църквата „[[Свети Георги (Цариград)|Свети Георги]]“ и за две години (1881 - 1883) под ръководството на гръцкия архитект [[Константинос Диамадис]] е построена сегашната сграда на върха на хълма на Фенер.