Скоростна кутия: Разлика между версии

'''Предавателна кутия''', или още популярна с наименованието '''скоростна кутия''', е част от '''силовото предаване''' на автомобила. Тя служи за промяна на [[въртящ момент|въртящия момент]] и оборотите[[оборот]]ите, които се предават от [[двигател]]я към двигателните колела на автомобила.<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/кутия/ ibl.bas.bg]</ref> Също така служи и за променяне на посоката на движение (напред и назад).

Според начина на превключване на предавките, предавателните кутии биват механични (с ръчно превключване на предавките) и автоматични (с автоматично превключване на предавките), а от своя страна автоматичните скоростни кутии се разделят на два подвида – степенни (с определен брой предавки с константно предавателно число) и безстепенни, които най-често биват три вида – работещи чрез макари, тороидални и хидростатични (тези трансмисии позволяват избирането на подходящото предавателно отношение без никакво усещане за превключване). Монтирането на предавателна кутия в превозните средства се налага, поради това, че двигателите с вътрешно горене имат неподходяща за използване при автомобилите външночестотна характеристика. Например при потегляне на колелата на автомобила е нужен по-голям въртящ момент и по-ниска [[ъглова скорост]], а при високи скорости са необходими високи обороти на колелата на автомобила и нетолкова голям въртящ момент.

Действието на предавателната кутия се основава на „Закона за запазване на мощностите“ – произведението на въртящия момент и ъгловата скорост на входа на кутията е еднакво с това на изхода. По своята същност предавателната кутия представлява [[Механичен редуктор|редуктор]], който има няколко степени на работа (предавки или скорости). Чрез определена технологична подредба, във всяка кутия се монтират определен брой двойки [[зъбно колело|зъбни колела]]. Броят на двойките съответства на броя на предавките на кутията.

При автомобилите с преден, надлъжно разположен [[двигател]] и задно задвижване механичните предавателни кутии са тривалови. Те имат един входящ, един междинен и един изходящ [[вал (машинен детайл)|вал]].

В предавателните кутии се използват цилиндрични зъбни колела с наклонени зъби. Цилиндричните зъбни колела с наклонени зъби имат много по-тиха работа от тези с правите зъби и могат да предават по-голям [[въртящ момент]]. Зъбната двойка за всяка една от предавките е постоянно зацепена (с изключение на предавката за задна скорост), като едното от колелата се върти свободно върху вала, на който е монтирано. Подбиранета на предавката се осъществява, чрез блокиране на свободното колело към вала, посредсвом [[синхронизатор]].

Синхронизаторът представлява механизъм, много близък до триещия съдинител. Състои се от външен, вътрешен и междинен пръстен, пружини и фиксиращи щифтове[[щифт (машиностроене)|щифт]]ове (обикновено 3 на брой). Чрез синхронизатора се осъществява плавно зацепване на колелата към валовете, посредсвом триене между пръстените на синхронизатора, докато се изравнят ъгловите скорости на вала и колелото. В повечето случаи един сдвоен (огледален) синхронизатор се използва за включването/ изключването на две предавки.