Жоскен де Пре: Разлика между версии

Месите на Жоскен де Пре използватПреизползват традиционните композиционни техники, обогатени обаче от разнообразни похвати, като остинато, секвенция и повторение. Дори ако към някоя част е прибавен още един, пети (''De Beata Virgine'') или шести глас (''Hercules dux Ferrariae''), повечето от тези меси запазват четиригласната фактура, в която и четирите гласа постоянно имат текст. Забелязва се и ориентирането към практиката ''a capella'' от XVI век. Само леко очертано в произведенията от младите години на композитора, в по-късните творби се осъществява абсолютно равенство на гласовете, достигащо до несравнима хомогеннотст. Мелодията е по-свободна и по-проста. Избавена от ритмическите препятсвия и от резките изблици, тя ства по-спокойна. Не така ясният и рисунък се обогатява обаче с повече канонични и [[Контрапункт|контрапунктични]] комбинации, чиято главна цел е да запази винаги (независимо от сложността на плетениците) въздушния почерк на композицията. Техниката на ''[[Кантус фирмус|cantus firmus]]'' е най-често срещаната. Но тя е съчетана с толкова свеобразни подходи, че разкрива най-различни и най-изтънчени възможности. Най-видимата страна на тази обнова, вече забелязваща се при [[Гийом Дюфе|Дюфай]], е „пародията“, която променя звуковото възприемане и общата концепция на [[Полифония|полифонията]]. Развитието на [[Контрапункт|контрапунктичния]] и хармоничния „пародиран“ език води до нови открития в областта на мелодията и тоналнтото чувство, до равновесие на гласовете. Но също и до една нова техника, освободена от ''cantus firmus.'' Това освобождаване, това търсене на въображаемото изглежда като символ на освобождаването на твореца от литургичното прославяне; символ на освобождаването на човешкия дух и на самия човек от феодалното подчинение; на освобождаването на сина от бащата. Вследствие на това се появяват месите парафрази – произведения главно с литургичен тенор (''Gaudeamus, Ave Maris stella, De beata Virgine, Da pacem, Pange lingua''), месите пародии (''Fortunata desperata, Malheur me bat, D' ung aultre amer'' – и трите по песни на [[Йоханес окегем|Окегем]]; ''Mater Paris,'' свободна пародия на мотет от [[Брюмел]]) и свободните меси, широко използващи канона (''Ad fugam'' изцяло в канон; ''Sine nomine'', където само в находки напомнят за начина, по който само в частта ''Credo'' липсва канон). Всичките тези находки напомнят за начина, по който ги използва Окегем в своята Missa prolationum. В месите се прилага в новият метод на ''[[ostinato]]'' (''Faisant regretz, Hercules dux Ferrariae). Superius'' – ът на последната меса пее тема ''ostinato,'' изграгеа от гласните на заглавието „e, u, e, u, e, a, i, e“ (''re, ut, re, ut, re, fa, mi, re'') и „ла, сол, фа, ре, ми“ – [[Солмизация|солмизацията]] на отрицателния отговор на кардинал Асканио Сфорца, ''Lascia fare a mi'' или „Оставете на мен“, даван на всяка настойчива молба. Като цяло всяка една от месите му съдържа [[Имитационна полифония|имитация]] – свободно очертава или ориентирана към най-строгата техника. Използват се кнтрапунктични формули под формата на самощрихни (''L'homme armé sexti toni'') или системно провеждани канони в продължание на цялото произведение: в секунда, кварта, квинта и октава (''Sine nomine''), в ретроградни (рачешко) движение (''Benedictus'' от ''L'home armé supe voces musicales''), с аугментация (''Agnus dei II'' от същата меса).