Луи-Шарл Орлеански: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
Редакция без резюме Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
||
Ред 1:
{{Личност|аристократ
| описание = [[Франция|френски]] [[благородник]]
Line 11 ⟶ 10:
}}
'''Луи-Шарл-Алфонс-Леодгард Орлеански
== Произход ==
== Биография ==
Луи-Шарл е роден в [[Пале Роял]] на [[3 юли]] [[1775]] г. и е благословен същия ден от отец Жан-Батист Талон, капелан на херцога.<ref>Philippe de Montjouvent, ''Éphéméride de la Maison de France de 1589 à 1848'', Paris, Éditions du Chaney, 1999, {{С.|282}}.</ref> Датата и мястото на допълнителната церемония по кръщене обаче са неизвестни.
▲Луи-Шарл е роден в [[Пале Роял]] на [[3 юли]] [[1775]]. Син е на орлеанския херцог [[Луи-Филип II Орлеански|Луи-Филип]], който по време на революцията става по-известен като Филип Егалите, и на принцеса [[Луиза-Мари-Аделаид дьо Бурбон]].
Родителите му гласят за него църковна кариера. През 1783 г. той получава частен учител – отец Мариотини, племенник на [[Апостолически нунций|апостолическия нунций]], но той подава оставка през 1786 г. след конфликт с гувернантката на децата на херцога на Орлеан, [[Фелицита дьо Жанли|графиня дьо Жанли]]. След това той е възпитан от първия камерюнкер Бароа, преди да бъде поверен през 1789 г. на заместник-губернатора Лебрен, наследил [[Бернар дьо Бонар|Кавалер дьо Бонар]].
Луи-Шарл показва склонност към конна езда, но като цяло образованието му е занемарено, тъй като семейството скоро е въвлечено в [[Френска революция|революционните]] вълнения. На 24 май 1792 г. графът на Божоле последва баща си и любовницата му [[Маргарита Франсоаз Бовие дьо ла Мот дьо Сепой|графинята на Бюфон]] в Армията на Севера. Те прекарват известно време във [[Валансиен]], но се връщат в Париж в средата на юли. Те са в [[Пале Роял]] по време на [[Септемврийски кланета|Септемврийските кланета]] и тогава 12-годишният Божоле, привлечен от шума на един прозорец, вижда да минава, заклещена на щик, главата на леля му, [[Принцеса Дьо Ламбал|принцесата на Ламбал]].
След революцията Луи-Шарл не емигрира в чужбина, а остава във [[Франция]], където семейството му се ползва с доверието на новата власт заради активното революционно поведение на орлеанския херцог. През април 1793 г.
Отървали се като по чудо от [[гилотина]]та по време на
През 1797 братята научават, че майка им се намира в [[Испания]], и решават да се върнат в [[Европа]]. Корабът им обаче е пленен от англичаните, които ги задържат, но скоро след това ги освобождават и те попадат в [[Куба]]. В [[Хавана]] тримата прекарват близо година и през [[1800]] г. успяват да се доберат до [[Англия]], където се установяват близо до [[Лондон]] – в [[Туикенхам|Туикенам]] (Highshot House, Crown Road – сграда, разрушена през 1927 г.) .▼
▲След революцията Луи-Шарл не емигрира в чужбина, а остава във [[Франция]], където семейството му се ползва с доверието на новата власт заради активното революционно поведение на орлеанския херцог. През април 1793 г. заедно с баща си и по-големия си брат [[Антоан-Филип Орлеански|Антоан]] Луи-Шарл е арестуван по заповед на [[якобинци]]те, които изпитват недоверие към всички представители на [[Бурбони]]те, и е хвърлен в затвора [[Сен Жан (крепост)|Сен Жан]] в [[Марсилия]]. През есента Филип Егалите е екзекутиран. В затвора Луи-Шарл и брат му се разболяват от [[туберкулоза]], която по-късно става причина за смъртта и на двамата.
През 1804 г. Луи-Шарл постъпва в [[Кралския военноморски флот]] и извършва кратка разузнавателна мисия по френското крайбрежие. Но здравето му, подкопано от туберкулоза и влошено от прекомерно пиене, бързо се влошава. През май 1807 г. туберкулозата е убила 31-годишния му брат Луи-Антоан-Филип. Под предлог за възстановяване техният по-голям брат [[Луи-Филип]] решава да направи с Луи-Шарл пътешествие до [[Малта]], откъдето възнамерява да стигнат до [[Сицилия]], за да поиска ръката на една от дъщерите на крал [[Фердинанд I (Двете Сицилии)|Фердинанд I от Двете Сицилиии]]. Двамата принцове се качват в [[Портсмът|Портсмут]] на 15 април 1808 г. и слизат във [[Валета]] на 15 май след посещение на [[Гибралтар]] и [[Каляри]]. Това е мястото, където умира 28-годишният граф на Божоле на 30 май 1808 г., петнадесет дни след пристигането му. Тялото му е временно погребано в параклиса „Нотър Дам дьо Лиес“ и след това е прехвърлено през 1843 г. в Параклиса на Франция в [[Свети Йоан Кръстител (Валета)|Катедрала „Свети Йоан Кръстител]]“ във [[Валета]]. Гробницата му е изваяна от [[Жан-Жак Прадие]]. Копие на неговата лежаща статуя, направено от същия скулптор за музея във Версай, е поставено през 1986 г. в Кралския параклис в [[Дрьо]].
▲Отървали се като по чудо от [[гилотина]]та по време на Големия терор, двамата братя са освободени от затвора след падането на [[Робеспиер]] по затъпничеството на любовника на майка им – Жак-Мари Рузе, член на съвета на 500-те. През [[1796]] г. с декрет на [[Директория]]та Луи-Шарл и брат му са експулсирани във [[Филаделфия]], [[САЩ]], където френското [[шарже д'афер]] им отпуска годишна пенсия от 15 000 франка. Във Филаделфия през 1797 г. Луи-Шарл и Антоан се събират с брат си [[Луи-Филип]] и две години братята странстват из [[Нова Англия]] и [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]].
== Бележки ==
▲През 1797 братята научават, че майка им се намира в [[Испания]], и решават да се върнат в [[Европа]]. Корабът им обаче е пленен от англичаните, които ги задържат, но скоро след това ги освобождават и те попадат в [[Куба]]. В [[Хавана]] тримата прекарват близо година и през [[1800]] успяват да се доберат до [[Англия]], където се установяват близо до [[Лондон]].
<references />
{{Превод от|fr|Louis-Charles d'Orléans|200046935}}
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|История|Биографии|Франция}}
[[Категория:Орлеани]]
[[Категория:Френска аристокрация]]
| |||