Жан IV (Бретан): Разлика между версии

Тойе най-големият син е на самопровъзгласилия се през 1341 г. херцог на Бретан [[Жан дьо Монфор (Бретан)|Жан IV дьо Монфор]] (* 1295, † 1345) и на съпругата му [[Жана Фландърска|Жана дьо Дампиер]] (* 1295, † 1374), херцогиня на Бретан, известна под името „Жана Пламенната“ (* 1295, † 1374).

Кохато Жан е на 6 г., баща му умира през [[1345]] г. в разгара на битка срещу [[Шарл дьо Блоа]] по време на [[Война за бретанското наследство|Войната за бретанското наследство]]. Майка му Жана Пламенната продължава войната, печелейки успехи. Жан започва да участва във военни действия през [[1357]] г. През [[1364]] г. обсажда [[Оре (Франция)|Оре]], когато научава, че Шарл дьо Блоа се готви да го атакува. Подпомогнат от подкрепления, изпратени от [[Едуард, Черния принц|Едуард, Черният принц]], той смазва противниковата армия и убива съперника си Шарл дьо Блоа в [[Битка при Оре (1364)|битката при Оре]]. Той договаря с херцогиня [[Жана от Пантиевър|Жана дьо Пантиевър]], вдовица на Шарл дьо Блоа, [[Договор от Геранд (1365)|първияПървия договор от Геранд]] през [[1365]] г., който го признава за единствения херцог на Бретан<ref>Jean-Pierre Leguay & Hervé Martin, ''Fastes et malheurs de la Bretagne ducale 1213-1532'', Ouest-France, Université de Rennes, 1982 {{ISBN|285882309X}}, {{С.|107-108}}.</ref>.

Случайното откриване на тайния договор за съюз, сключен с Англия, както и съобщението за десанта в [[Сен Мало]] на 4000 наемници от другата страна на [[Ла Манш|Ламанша]], дават сигнал за въстание на населението, което е изгодно за [[Шарл V]]. През март 1373 г. [[Бертран дю Геклен]] съсредоточава войските си в [[Анже]] и навлиза в херцогството, където градовете и замъците не оказват съпротива. Жан IV, изоставен от всички (последните му последователи контролират само Брест, Бешерел до следващата година, Оре и Дервал) трябва да тръгне за ново изгнание в края на Англия в края на априаприл 1373 г.<ref>Jean-Pierre Leguay & Hervé Martin, {{op. cit.}}, {{С.|124-125}}.</ref>

Жан IV се възползва от предоставената му възможност, акостира с английски войски в [[Динар (Франция)|Динар]] на 3 август 1379 г. в атмосфера на радост и си възвърнавръща контрола над херцогството. На 14 октомври е подписано примириепримирието с Франция. Англичаните вземат четири морски крепости и десет замъка – стратегически крепости, за да гарантират договореното от Жан IV за това повторно завоюване на неговия херцогство. През април 1380 г. представителите на Щатите, разтревожени от английското присъствие, изпращат молба до краля, така че той помилва херцога и му позволява да запази наследството си.

[[Шарл V]] умира през юли 1380 г., тогаватака помирениеточе примирието с [[Шарл VI]] е възможно и дава началото на Втория [[Договор от Геранд (1381)|договор от Геранд]] на 4 април [[1381]] г. Жан IV отдава почит на крал Шарл VI и обещава на бретанското благородство да изостави английския съюз. Той може да управлява своето херцогство в мир. За да противодейства на ефекта от опита за конфискация на херцогството от Шарл V, набор от истории и документи имат за цел да издигнат бретанското национално самосъзнание, подобно на церемонията по коронясването на херцога в [[Рен]], разработена като имитация на кралска коронация. Тази автономия, възвърната от Жан IV, ще осигури на [[Монфор-л’Амори|Дом Монфор]] да бъде начело на херцогството, а синът му [[Жан V Мъдри (Бретан)|Жан V]] ще царува почти половин век.

Съперничеството ссъс сем. Пантиевър остава въпреки смъртта на [[Жана дьо Пантиевър]] през 1384 г. Главата на този дом сега е нейният син [[Жан I дьо Шатийон]], все още затворник в Англия като гаранция за плащането на откупа на покойния му баща. Собствеността на семейство Пантиевър се управлява от [[Конетабъл на Франция|конетабъла на Франция]] [[Оливие V дьо Клисон]], чиято дъщеря [[Маргарита дьо Клисон]] става съпруга на Жан I дьо Шатийон. Оливие дьо Клисон, заловен за момент от херцога по време на банкет във [[Ван (Франция)|Ван]] на 26 юни 1387 г., побързва да разобличи престъплението на Жан IV и намира убежище в Париж. През 1392 г. опит за убийство на констабъла, приписван на херцога, поставя Бретан на ръба на гражданска война. Конфликтът продължава до помирението през 1395 г. Въпреки това [[Сен Мало]], който отхвърля властта на Жан IV, се поставя под сюзеренитета на краля на Франция през 1394 г.

Жан IV от БретанБретански умира на 1 ноември 1399 gг. на около 60 г. и е погребан в катедралата „Св. св. Петър и Павел“ в [[Нант]].

Жан IV е в началото на основаването и изграждането на Колегиалната църква „Сен Мишел дю Шам“ близо до [[Оре (Франция)|Оре]], предназначена да отбележи победата му над [[Шарл дьо Блоа]]. Нови строителни обекти се изпълняват или възобновяват след години на конфликти: църквата „Сен Леонар“ във [[Фужер]], Светилище „Нотр Дам дю Креске“ в [[Сен Пол дьо Леон]] и катедралата „Сен Тюгдюал“ в [[ТрегйеТрегие]] под ръководството на епископ Евен Беженьон ( 1363-1371).<gallery>

Файл:Chartreusedauray058.JPG|КолегиалнатаКолегиална църква „Сен Мишел дю Шам“ близо до Оре

Файл:Saint-Pol-de-Léon (29) N.D. du Kreisker 01.JPG|Светилище „Нотр Дам дю Креске“ в [[Сен Пол дьо Леон]]

Файл:Tréguier - Cathédrale Saint-Tugdual de Tréguier - extérieur.jpg|катедралатаКатедралата „Сен Тюгдюал“ в [[Трегйе]]Трегие