Разлика между версии на „Долно Луково“

м (→‎География: без липсваща картинка)
 
== География ==
Село Долно Луково, Община Ивайловград, е разположено в най-южната част на България, в непосредствена близост с Гърция.
Село Долно Луково се намира в [[планина|планински]] район.
 
Въпреки незначителната надморка височина и широката долина на р. Бяла, релефът е планински със стръмни склонове обрасли с естествени дъбови гори.
 
Басейнът на р. Бяла (десен приток на р. Арда) е разположен в най-южната част на България. Оттокът на реката се формира под въздействие на средиземноморския климат, като се колебае в много широки граници. Коефициентът на вариация на оттока при с. Долно Луково е много висок – 0,616, както и коефициентитът на асиметрия – 1,785. Модулът на оттока е нисък поради незначителната надморска височина - 11,7 л/сек на кв. км. Месечният минимален отток на р. Бяла при с. Долно Луково става почти нула в края на лятото (септември), поради средиземноморкото климатично влиятние. Леките песъчливи почви благоприятствуват бързото отцеждане на дъждовните води. При максимален отток (февруари) р. Бяла се превръща в голяма река, отнася мостове, формира широки меандри. Високите води на р. Бяла спрели първоначално дори победния ход на Калоян към Димотика. Възпрепятстван от огромния разлив на р. Бяла, Калоян се оттеглил в крепостта Лютица и предприел мелиоративни мерки за отклоняването на реката преди окончателно да завладее Димотика (1205-1207).
 
И непосредствена близост до Малко Луково се намира Прилепната пещера с дължина 15 м и денивелация 5 м.
 
Районът е богат на подпочвени води - от терасите на р. Бяла и карстови.
 
Поминъкът на населението се формира традиционно от земеделието. Отглеждането на сусам е най-екзотичният подотрасъл, запазен и до днес. Местната кооперация отглежда сусам на 70 дка. За да се постигнат високи добиви от сусама, от голямо значение е сеитбата. Тя се извършва на ръка. Възрастни хора разказват, че от шепа сусамово семе трябва да се направят най-малко 36 хвърляния в нивата. Сеитбата се прави при залез слънце през късна пролет. Ивайловград е едно от малкото места в страната, където все още работи таханджийница.
 
В землището на селото се отглеждат още тютюн, грозде, овощия. Запазени са въглищарството, бъчварството, железарството, налбантството, бояджийството, медникарството, керемидарството, каменарството, яхнаджийството – маслопроизводството, домашните занятия, винопроизводството и др.
 
В тези южни земи се формира първият в страната бубарски микрорайон. Благоприятното съчетание от средиземноморски климат и плодородни почви по долината на р. Бяла, определят отличните условия за виреенето на черничевата култура, употребявана за храна на копринените буби. А икономическите предпоставки са свързани с близостта на цветущите бубарски и копринени центрове Одрин, Димотика и Софлу в миналото. Бубарството тук се запазва до към 1980. Днес единствени неми свидетели за богатите бубарски фамилии в началото на ХХ в. са големите, сега пусти, бубарски къщи в Долно Луково и съседните села - Одринци, Сив кладенец, Мандрица и Горно Луково.
 
В миналото между общностите на Долно и Горно Луково и Суфли са съществували оживени търговски взаимоотношения, базирани на отглеждането на буби и производството на коприна по стари и уникални занаятчийски методи.
 
== История ==
Анонимен потребител