Жан IV (Бретан): Разлика между версии

| предшественик = [[Жан IV дьо Монфор (Бретан)|Жан IV дьо Монфор]] (Монфор)<br>[[Жан IV дьо Монфор (Бретан)|Жан IV дьо Монфор]] и [[Жана дьо ПантиевърПентиевър]] (Бретан)<br>[[Джон Гонт]] (Ричмънд)

Кохато Жан е на 6 г., баща му умира през [[1345]] г. в разгара на битка срещу [[Шарл дьо Блоа]] по време на [[Война за бретанското наследство|Войната за бретанското наследство]]. Майка му Жана Пламенната продължава войната, печелейки успехи. Жан започва да участва във военни действия през [[1357]] г. През [[1364]] г. обсажда [[Оре (Франция)|Оре]], когато научава, че Шарл дьо Блоа се готви да го атакува. Подпомогнат от подкрепления, изпратени от [[Едуард, Черния принц|Едуард, Черният принц]], той смазва противниковата армия и убива съперника си Шарл дьо Блоа в [[Битка при Оре (1364)|битката при Оре]]. Той договаря с херцогиня [[Жана от ПантиевърПентиевър|Жана дьо ПантиевърПентиевър]], вдовица на Шарл дьо Блоа, [[Договор от Геранд (1365)|Първия договор от Геранд]] през [[1365]] г., който го признава за единствения херцог на Бретан<ref>Jean-Pierre Leguay & Hervé Martin, ''Fastes et malheurs de la Bretagne ducale 1213-1532'', Ouest-France, Université de Rennes, 1982 {{ISBN|285882309X}}, {{С.|107-108}}.</ref>.

Жан IV от своя страна участва в голямото [[chevauchée]], водено във Франция от [[Джон Гонт]] между [[Кале (град)|Кале]] и [[Бордо]]. Примирието в [[Брюге|Брюж]], сключено ма 27 юи 1375 г. между Франция и Англия, включва и Бретан. Провалът на англичаните при [[Сен Мало]] през 1378 г. компрометира бъдещето на Жан IV, който става все по-зависим от краля на Англия. Шарл V го призовава пред парламента и двора на Париж за престъпление срещу краля. След отказа му да се яви кралят обявява конфискацията на херцогството му на 18 декември 1378 г. като санкция срещу васала му, което трябва да се присъедини към Кралските владения, както [[Филип II (Франция)|Филип II]] Август прави навремето срещу [[Плантагенет|Плантагенетите]]. Превземането му е много брутално и цялото население бързо се противопоставя на анексирането. Освен това кралското решение напълно пренебрегва правата на семейство [[Списък на владетелите на ПантивърПентивър|ПантиевърПентиевър]], признати от Договора от Геранд през 1365 г. През април 1379 г. се сформира съюз от [[Жана дьо ПантиевърПентиевър]], виконтът на Роан [[Жан I дьо Роан]] и господарят на Боманоар [[Жан IV дьо Боманоар]]. В Лондон са изратени делегати, за да поискат връщането на Жан IV.[[Файл:Jean IV de Bretagne.png|мини|Жан Бретански и неговите съветници]]

Съперничеството със сем. ПантиевърПентиевър остава въпреки смъртта на [[Жана дьо ПантиевърПентиевър]] през 1384 г. Главата на този дом сега е нейният син [[Жан I дьо Шатийон]], все още затворник в Англия като гаранция за плащането на откупа на покойния му баща. Собствеността на семейство ПантиевърПентиевър се управлява от [[Конетабъл на Франция|конетабъла на Франция]] [[Оливие V дьо Клисон]], чиято дъщеря [[Маргарита дьо Клисон]] става съпруга на Жан I дьо Шатийон. Оливие дьо Клисон, заловен за момент от херцога по време на банкет във [[Ван (Франция)|Ван]] на 26 юни 1387 г., побързва да разобличи престъплението на Жан IV и намира убежище в Париж. През 1392 г. опит за убийство на констабъла, приписван на херцога, поставя Бретан на ръба на гражданска война. Конфликтът продължава до помирението през 1395 г. Въпреки това [[Сен Мало]], който отхвърля властта на Жан IV, се поставя под сюзеренитета на краля на Франция през 1394 г.