Уикипедия

Видинско-ломски говор: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 11530335 на 46.238.46.61 (б.)
Етикет: Връщане
Етикети: Отменени добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Ред 25:
== Фонетични особености ==
Най-важните му особености са следните:
* Глаголно окончание '''-м''' за 1 л. ед. ч. сег. време при всички глаголи: '''четèм''', '''метèм''', '''нòсим''', '''дръжѝм''', '''натѝснем''', испỳщим'''испỳштим'''.
* Твърди съгласни пред глаголните окончания за 1 л. ед. число и 3 л. мн. ч. сег. време: '''вѝдим, мòлим, кòлим, òдим, тръ̀пим – вѝдът, кòлът, мòлът, òдът, тръпъ̀т.'''
* Частица '''че''' за образуване на бъдеще време: че ѝдем, че напрàвим, че дòйдат. Предполага се, че това е сръбско влияние. Това е харакерно и за шопските говори. Една друга, по-пълна форма също се използва: '''оче '''(от ''хочеш'', което е най-вероятно влияние на торлашкия говор или сръбски директно). Смисълът е да се наблегне и да се изрази закана: '''Оче прайш пакост пак? = '''(Я да видим дали) ще правиш пакост пак.▼
* Глаголно окончани -ме за 1 л. мн. ч. сег. време при всички глаголи: '''четѐме, метѐме, но̀симе, дръжѝме, испу̀штиме, тръпѝме''' и пр.
* Лично местоимение за 1 л. ед. ч. '''йа (я)''', за 3 л. '''он, она, оно''', 3 л. мн.ч. '''они (съкр. ни)'''. Третоличното местоимение в дателен падеж ед. число женски род има форма '''н’ой''' вместо „ней“ (н’òй нèма нѝшто; н’òй дàде рѝза). Винителният падеж за множествено число 3 л. е '''н’и''' (от старата форма ''нихъ'': С н’и (понякога даже и н’им) ли че одиш?), а дателния падеж за множествено число е '''н’г’и''' (или '''н’г’им)''' вместо „им“ (кажѝ н’г’и, гòрко н’г’и).▼
▲* Частица '''че''' за образуване на бъдеще време: '''че ѝдем''', '''че напрàвим''', '''че дòйдатдòйдът'''. Предполага се, че това е сръбско влияние. Това е харакерно и за шопските говори. Една друга, по-пълна форма също се използва: '''очео̀че '''(от ''хочешхо̀чеш'', което е най-вероятно влияние на торлашкия говор или сръбски директно). Смисълът е да се наблегне и да се изрази закана: '''ОчеО̀че прайшпра̀йш пакостпа̀кост пакпа̀к? = '''(Я да видим дали) ще правиш пакост пак.
* Звукът '''х''' е почти напълно изгубен (леп вместо хлеб, ора вместо хора и т.н.).▼
▲* Лично местоимение за 1 л. ед. ч. '''йа (я)''', за 3 л. '''он, онаона̀, онооно̀''', 3 л. мн.ч. '''онионѝ (съкр. ни)'''. Третоличното местоимение в дателен падеж ед. число женски род има форма '''н’ойньой''' вместо „ней“ (н’òй'''ньòй нèма нѝшто'''; н’òй'''ньòй дàде рѝза'''). Винителният падеж за множествено число 3 л. е '''н’иньи''' (от старата форма ''нихъ'': '''С н’иньѝ''' (понякога даже и н’им'''ньим''') '''ли че одишо̀диш?'''), а дателния падеж за множествено число е '''н’г’иньгьи''' (или '''н’г’имньгьим)''' вместо „им“ ('''кажѝ н’г’иньгьи''', '''гòрко н’г’иньгьи''').
* '''У''' вместо '''в''': '''У барата''' (В реката).
▲* Звукът '''х''' е почти напълно изгубен ('''леп''' вместо хлеб, ора'''о̀ра''' вместо хора и т.н.).
* '''Ръ, лъ '''вместо '''ър, ъл '''като архаизъм: '''твръд''', '''длъг '''(дълъг), '''сръце''', '''влък '''(вълк), '''чрън '''(черен) и т.н.▼
* Предлог и представка '''у''' вместо '''в''': '''у ба̀рата''' (в реката), '''улѐзем''' (вляза), '''ула̀зам''' (влизам), '''уну̀тре''' (вътре), '''у̀куснен''' (вкусен) и пр.
* Запазване и дори разширяване на мекото '''н '''в много думи: '''конь, картонь, драмонь''' (счупена каруца, таратайка), '''булвань '''(буца пръст), '''нйего '''(него), '''каманье '''(камъни) и т.н.▼
▲* '''Ръ, лъ '''вместо '''ър, ъл '''като архаизъм: '''твръд''', '''длъг '''(дълъг), '''сръцесръ̀це''', '''влък '''(вълк), '''чрън '''(черен), '''чръв''' (червей) и т.н.
* Запазване и разширяване на мекото '''л''', което впоследствие отпада и остава само йотацията: '''зейе '''(от зелье), '''йея '''(от лйеля, т.е. леля), '''пръльица '''и даже '''пръйца''' (муцуна), '''пойе '''(от полье), '''дръжалье '''(дръжка) и др.▼
* Окончание '''''е''''' във формите за мн. ч. на миналото действително причастие на '''-л''''':'' '''билè, дошлè, видèле, давàле, садѝле, пèле.'''
* Отглаголните съществителни са със суфикс '''нье''' като архаизъм и според фаворизацията на мекото '''н''': '''бранье, саденье, ваденье''' и т.н.▼
▲* Запазване и дори разширяване на мекото '''н '''в много думи: '''конь, картонькарто̀нь, драмоньдрамо̀нь''' (счупена каруца, таратайка), '''булваньбу̀лвань '''(буца пръст), '''нйегоньѐго '''(него), '''каманьеньѐйа''' (нея), '''ка̀манье '''(камъни) и т.н.
* Остатъци от стари форми на наречия (особено харакерни в районите преди навлизане в торлашкия диалект): '''нигде '''(ст.бълг. никъде)''', кам/кама '''(ст.бълг. камо)''' '''в изрази като '''''Кам/кама те?''' (Къде си?), '''''насвадем '''(навсякъде), '''све '''(ст.бълг. вьсе, т.е. всичко), ''''вам/навам '''(ст. бълг. овамо т.е. форма на ''насам; ''пример: '''Йела 'вам''' – Ела тук.'') ''и др.▼
▲* Запазване и разширяване на мекото '''л''', което впоследствие отпада и остава само йотацията: '''зейезѐйе '''(от зелье), '''йеяйѐйа '''(от лйеляльеля, т.е. леля), '''пръльицапръльѝца '''и даже '''пръйцапръ̀йца''' (муцуна), '''пойепойѐ '''(от полье), '''дръжальедръжа̀лье '''(дръжка) и др.
* Множествено число, образувано с '''е''', вместо с '''и''': '''видинчанье''' (видинчани), '''дреновчанье '''и т.н. (сравни ст. бълг. словѣне).
▲* Отглаголните съществителни са със суфикс '''нье''' като архаизъм и според фаворизацията на мекото '''н''': '''браньебраньѐ, саденьеса̀денье, ваденьева̀денье''' и т.н.
* Окончание '''еве''' вместо '''ове '''за мн.ч. мъжки род на някои думи като архаизъм, под влиянието на омекотени съгласни в старобългарския език: '''ножеве '''(от среднобългарски вместо ножове, показва мекото влияние на '''ж'''), '''ключеве''' (аналогично).▼
▲* Остатъци от стари форми на наречия (особено харакерни в районите преди навлизане в торлашкия диалект): '''нигденѝгде '''(ст.бълг. никъденигдѣ)''', кам/камака̀ма '''(ст.бълг. камока̀мо)''' '''в изрази като '''''Кам/кама те?''' (Къде си?), '''''насвадемнасва̀дем '''(навсякъде), '''све '''(ст.бълг. вьсе, т.е. всичко), '''<nowiki/>'вам/навам нава̀м''' (ст. бълг. овамо, т.е. форма на ''насам; ''пример: '''ЙелаЙѐла 'вамва̀м''' – Ела тук.'') ''и др.
* Само едно относително местоимение '''къде''' (най-верятно от ст. бълг. иде, идеже), вместо който, която, което, които: '''Кам го оня, къде сече дръва у гората?''' (Къде е онзи, ''който ''сече дърва в гората?).▼
* Окончание -'''е''' за множествено число при многосричните съществителни от мъжки род: '''другàре, офчàре, мàйсторе, бѝволье, чорàпе''', '''видинча̀нье''' (видинчани), '''дреновча̀нье '''и т.н. (сравни ст. бълг. словѣне).
* Често използане на '''по''' вместо '''след '''(архаизъм): '''по мене''' (след мене).▼
▲* Окончание '''еве''' вместо '''ове '''за мн.ч. мъжки род на някои думи като архаизъм, под влиянието на омекотени съгласни в старобългарския език: '''ножевеножѐве '''(от среднобългарски вместо ножове, показва мекото влияние на '''ж'''), '''ключевекльучѐве''' (аналогично).
* Изрази като '''Никому нищо не дам '''показват препочитание за по-синтетични форми''' ('''вместо ''На никого нищо няма да дам/давам)''.▼
▲* Само едно относително местоимение '''къде''' (най-верятно от ст. бълг. иде, идеже), вместо който, която, което, които: '''КамКа̀м го оняо̀ньа, къдекъдѐ сечесечѐ дръвадръ̀ва у горатаго̀рата?''' (Къде е онзи, ''който ''сече дърва в гората?).
* Лексикон, характерен за западните говори, но и с много специфични представители: '''мачка/мачък/маче''' (котка/котарак/коте), '''булвань '''(буца пръст), '''б(а)рабиняк/б(а)рабинци/боробинци''' (мравка/мравки), '''бабка '''(дупка), '''пужовец, пужиньок'''(арх. и само най-старите хора – охлюв, от ст. бълг. пужь), '''бара '''(река), '''да пойдем/пошъл''' (да тръгна/тръгнал), '''да си сидем''' (да си тръгна), '''пръльица '''(муцуна), '''тетка '''(архаизъм за леля), '''чрън '''(черен, срвн. ст. бълг. чрънъ), '''мерудия/меродия''' (от гръцки произход – магданоз), '''бабина душица''' (мащерка), '''ореси '''вместо орехи (арх. и рядко, само най-старите хора), '''дръжа(л)ье '''(дръжка на мотика и пр.), '''мръкье '''(умиране, ст. бълг. мръщ(ен)ие; влияние на ст.бълг. щ, което е било меко), '''гръм''' (арх., от ст. бълг. гръмъ – храст, но със значение за окопана овална почвена повърхност, където се сади), '''макя''' (майка; от изместването на '''ь''' в среднобългарската дума ''матька''), '''точило '''(колело на кола и пр. аналогизъм с кръглата форма на колелото за точене за инструменти и пр.), '''фръгам''' (хвърлям; ст. бълг. корен връг*), '''лубеница '''(диня; произход, свързан със ст.бълг. дума лъбъ (срвн. ''лобно място)''), '''диня '''(пъпеш), '''кукуруз '''(царевица, кочан), '''кукуржак''' (царевица(царевичак), растението), '''брег '''(не само бряг, но и баир, директно от старобългарски брѣгъ, с индо-европейски произход, срвн. Berg в много германски езици; баир е от турски произход; Пример: Белия Брег в гр. Димово), '''йела вам''' (ела тук), '''йелайте''' (елате), '''мешина '''(стомах, корем (произлиза от мях)), '''клен '''(рибата речен кефал), '''подробица '''(пълнеж за пиле и пр., плънка), '''благо '''(сладко, вкусно), '''че умреш отглади''' (падежен остатък, показващ, че в някой диалекти на среднобългарския старобългарската дума ''гладъ ''е преминала в ''гладь''), '''съглам''' (с главата си, нормален; от среднобългарската падежна форма'' съ главом''), '''нийел '''(развален, лош, не го бива; най-вероятно сродна с ''ела ''(от гръцки), което обяснява и глаголната форма '''да йелам '''(да ставам, да ме бива)), '''суграшица '''(киша), '''грозгье '''(грозде; от ''гроздие''), '''гижа '''(асма), '''съга '''(сега), '''коги '''(кога; от среднобългарски произход; много рядко, само в някои села (с. Костичовци например; само най-старите хора използват), '''да сакам '''(да искам; '''да щем '''(да ща) също се използва често), '''кръ̀жа '''(кир), '''крошня '''(кошница), '''млака '''(малко мочурище, мокро място), '''да дирим''' (да търся, да диря), '''юница '''(млада крава от ст. бълг. юнъ = млад, срвн. думите юноша, юнак), '''госкье '''(гости), '''тава/онава''' (това/онова), '''светец '''(курбан), '''комина '''(джибре), '''пелешка '''(кожен израстък/брадавица, срещан под шиите на козите), '''те '''(ето; от ст.бълг. тѣ), '''яла/яле''' (ето; най-вероятно от ''Я, гледай->Ягле->Яле/яла''), '''дако''' (нищо, и какво от това), '''цвик '''(суроватка), '''дево̀че''' (момиче), '''врачам се''' (връщам се), '''врати се''' (върна се), '''нѐма да''' (вм. недей да), '''мотвак''' (лятна кухня), '''пловки''' (патки), '''бибета''' (малки патета или гъски) '''перашки''' (боядисани яйца), '''откъде дунав''' (на север), '''откъде пладне''' (на юг), '''нанагоре''' (на запад), '''нанадоле''' (на изток), '''боджак''' (кошара за овце), '''цигли''' (тухли), '''дзидам''' (зидам), '''мана̀ра''' (брадва), '''мръзи''' (мързи), '''мръза''' (мързел), '''магаза''' (мазе, изба), '''соба''' (стая), '''кусни''', '''кусай''' (хапни, пробвай), '''судѐ''' (натриева основа за сапун), '''пу̀щи''' (пусни), '''ло̀ви''' (хваща (и телевизия)), '''огин''' (огън), '''пливам''' (плувам), '''бръ̀же''' (бързо), '''башка̀''' (отделно), '''чѐкам''' (чакам), '''опинки''' (цървули), '''ратѝя''' (хартия), '''ратѝшки''' (хартийки), '''артѝса''' (остава още, неизхарчен), '''да сме зная̀ли''' (ако знаехме), '''бекяр''' (ерген), '''айгър''' (ат), '''га̀чи''' (гащи), '''чора̀пци''' (вълнени чорапи), '''джуки''' (устни), '''мръ̀нкя''' (мрънка, мърмори), '''сиса''' (цица, бозае), '''що''' (защо, какво), '''скѝне''', '''скинат''' (скъса, скъсан), '''откине''' (откъсва), '''изпружи''' (опъва, изпъва напр. краката), '''гръцмул''' (гръклян, гуша), '''зейтин''' (олио), '''удри!''' (удари!), '''фустан''' (рокля), '''дека''' (че (съюз)), '''кола''' (и талига: каруца), '''синия''' (софра, малка ниска маса, около която се седи на земята), '''очем''' (искам)''', нечем''' (не искам), '''ума''' (хума, фина глина), '''геран''' (кладенец), '''царски път''' (шосе), '''копам''' (копая), '''тръчам''' (търча, бягам), '''тривонь''' (трион), '''мистирия''' (мистрия), '''сенкя''' (сянка), '''гадини''' (добитък, стока), '''сабайлен''' (сутрин), '''тръкам''' (тръкам), '''доаждам''' (идвам), '''джеб''' (джоб) и мн. др.▼
▲* Често използане на '''по''' вместо '''след '''(архаизъм): '''по менемѐне''' (след мене).
▲* Изрази като '''НикомуНѝкому нищонѝшто не дамда̀м '''показват препочитание за по-синтетични форми''' ('''вместо ''На никого нищо няма да дам/давам)''.
* Членна форма за мъжки род '''-ъ''' под ударение и '''-ạ''' без ударение: '''дъждъ̀, снегъ̀, носъ̀, медъ̀, мèсецạ, грòздạ, бидо̀ньа, добрѝйа'''.
* Преход на палатални '''т’''', '''д’''' в '''к’''', '''г’''': '''цвèкье, гòскье, ливàгье, грòзгье''' и пр.
* Меко '''к’''' в наставката -'''к’а''', получено от прогресивна асимилация: '''мàкьа, девòйкьа, войскьà, зèлкьа, престѝлкьа, точѝлкьа, закачàлкьа.'''
▲* Лексикон, характерен за западните говори, но и с много специфични представители: '''мачкамачъ̀к/мачъкма̀чка/маче''' (котка/котарак/коте), '''булваньбу̀лвань '''(буца пръст), '''б(а)рабинякрабѝньак/б(а)рабинцирабѝнци/боробинциборобѝнци''' (мравка/мравки), '''бабкаба̀бка '''(дупка), '''пужовецпуж, пужиньокпу̀жовец, пужиньо̀к''' (арх. и само най-старите хора – охлюв, от ст. бълг. пужь), '''бараба̀ра '''(река), '''да пойдемпо̀йдем/пошълпо̀шъл''' (да тръгна/тръгнал), '''да си сидемсѝдем''' (да си тръгна), '''пръльицапръльѝца '''(муцуна), '''тетка тѐта/тѐтка''' (архаизъм за леля), '''чрън '''(черен, срвн. ст. бълг. чрънъ), '''мерудиямерудѝйа/меродиямеродѝйа''' (от гръцки произход – магданоз), '''бабинаба̀бина душицадушѝца''' (мащерка), '''оресиоре, орѐси '''вместо орехи (арх. и рядко, само най-старите хора), '''дръжа(л)ьедръжа̀лье '''(дръжка на мотика и пр.), '''мръкьемръ̀кье '''(умиране, ст. бълг. мръщ(ен)ие; влияние на ст.бълг. щ, което е било меко), '''гръм''' (арх., от ст. бълг. гръмъ – храст, но със значение за окопана овална почвена повърхност, където се сади), '''макяма̀кьа''' (майка; от изместването на '''ь''' в среднобългарската дума ''матька''), '''точилоточѝло '''(колело на кола и пр. аналогизъм с кръглата форма на колелото за точене за инструменти и пр.), '''фръгамфръ̀гам, да фрълим''' (хвърлям, да хвърля; ст. бълг. корен връг*), '''лубеницалубенѝца '''(диня; произход, свързан със ст.бълг. дума лъбъ (срвн. ''лобно място)''), '''динядѝньа '''(пъпеш), '''кукурузкукуру̀з '''(царевица, кочан), '''кукуржаккукуржа̀к''' (царевица(царевичак), растението), '''брег '''(не само бряг, но и баир, директно от старобългарски брѣгъ, с индо-европейски произход, срвн. Berg в много германски езици; баир е от турски произход; Пример: Белия Брег в гр. Димово), '''йелайѐла вам'ва̀м''' (ела тук), '''йелайтейѐла, йѐлайте''' (ела, елате), '''мешинамешѝна '''(стомах, корем (произлиза от мях)), '''клен '''(рибата речен кефал), '''подробицаподро̀бица '''(пълнеж за пиле и пр., плънка), '''благобла̀го '''(сладко, вкусно), '''че умрешу̀мреш отгладио̀тглади''' (падежен остатък, показващ, че в някой диалекти на среднобългарския старобългарската дума ''гладъ ''е преминала в ''гладь''), '''съгламсъ̀глам''' (с главата си, нормален; от среднобългарската падежна форма'' съ главомглавомъ''), '''нийелнийѐл '''(развален, лош, не го бива; най-вероятно сродна с ''ела ''(от гръцки), което обяснява и глаголната форма '''да йеламйѐлам '''(да ставам, да ме бива)), '''суграшицасугра̀шица '''(киша), '''грозгьегро̀згье '''(грозде; от ''гроздие''), '''гижагѝжа '''(асма), '''съгасъ̀га '''(сега), '''когикогѝ '''(кога; от среднобългарски произход; много рядко, само в някои села (с. Костичовци например; само най-старите хора използват), '''да сакамса̀кам '''(да искам; '''да щемо̀чем, штем '''(да ща) също се използва често), '''кръ̀жа '''(кир), '''крошнякро̀шньа '''(кошница), '''млака '''(малко мочурище, мокро място), '''да диримдѝрим''' (да търся, да диря), '''юницаюнѝца '''(млада крава от ст. бълг. юнъ = млад, срвн. думите юноша, юнак), '''госкьего̀скье '''(гости), '''таватава̀/онаваонава̀''' (това/онова), '''светецсветѐц '''(курбан), '''коминако̀мина '''(джибре), '''пелешкапелѐшка '''(кожен израстък/брадавица, срещан под шиите на козите), '''те '''(ето; от ст.бълг. тѣ), '''ялая̀ла/ялея̀ле''' (ето; най-вероятно от ''Я, гледай->Ягле->Яле/яла''), '''дакода̀ко''' (нищо, и какво от това), '''цвик '''(суроватка), '''дево̀че''' (момиче), '''врачамвра̀чам се''' (връщам се), '''вративра̀ти се''' (върна се), '''нѐма да''' (вм. недей да), '''мотвакмотва̀к''' (лятна кухня), '''пловкипло̀вки''' (патки), '''бибетабѝбета''' (малки патета или гъски) '''перашкипера̀шки''' (боядисани яйца), '''откъде дунавду̀нав''' (на север), '''откъде пладнепла̀дне''' (на юг), '''нанагоренанаго̀ре''' (на запад), '''нанадоленанадо̀ле''' (на изток), '''боджакбоджа̀к''' (кошара за овце), '''циглицѝгла, цѝгли, тугла, тугли''' (тухла, тухли), '''дзидамдзид,''' '''дзѝдам''' (зид (стена), зидам), '''дзвер''' (звяр), '''мана̀ра''' (брадва), '''мръзимръзѝ''' (мързи), '''мръзамръза̀''' (мързел), '''магазамагаза̀''' (мазе, изба), '''собасо̀ба''' (стая), '''куснику̀сни''', '''кусайку̀сай, ку̀сам''' (хапни, пробвай, ям), '''судѐ''' (натриева основа за сапун), '''пу̀щипу̀штам, да пу̀штим, пу̀шти''' (пускам, да пусна, пусни), '''ло̀вим, ло̀ви''' (хващам, хваща (и телевизия)), '''огино̀гин''' (огън), '''пливамплѝвам''' (плувам), '''бръ̀же''' (бързо), '''башка̀''' (отделно), '''чѐкам''' (чакам), '''опинкиопѝнки''' (цървули), '''ратѝяратѝйа''' (хартия), '''ратѝшки''' (хартийки), '''артѝса''' (остава още, неизхарчен), '''да сме зная̀лизнайа̀ли''' (ако знаехме), '''бекярбекьа̀р''' (ерген), '''айгър''' (ат), '''га̀чи''' (гащи), '''чора̀пци''' (вълнени чорапи), '''джукиджу̀ки''' (устни), '''мръ̀нкямръ̀нкьам''' (мрънкамрънкам, мърморимърморя), '''сисасѝса''' (цица, бозае), '''щосиси, боски''' (цици), '''што''' (защо, какво), '''скѝнеда турим, тургам''' (да сложа, слагам), '''скинатскѝнем''', '''скѝнат''' (скъсаскъсам, скъсан), '''откинеда''' '''откѝнем, кѝнем''' (откъсвада откъсна, късам), '''изпружида се испру̀жим''' (опъвада се опъна, изпъваизпъвам напр. краката), '''гръцмулгръцму̀л''' (гръклян, гуша), '''зейтинзейтѝн''' (олио), '''удриу̀дри!''' (удари!), '''беги/бегай''', '''фустан''' (рокля), '''декадѐка''' (че (съюз)), '''колакола̀''' (и талига: каруца), '''синиясинѝйа''' (софра, малка ниска маса, около която се седи на земята), '''очемо̀чем''' (искамща)''', нечемнѐ чем''' (не искамща), '''умау̀ма''' (хума, фина глина), '''геранмаѝньам''' (махам се или махам нещо), '''ма̀'ам''' (махам папр. с ръце), '''гера̀н''' (кладенец), '''царскица̀рски път''' (шосе), '''копамко̀пам''' (копая), '''тръчамтръ̀чам''' (търча, бягам), '''тривоньтриво̀нь''' (трион), '''мистириямистирѝйа''' (мистрия), '''сенкясѐнкьа''' (сянка), '''гадинига̀дини''' (добитък, стока), '''сабайленсаба̀йлен''' (сутрин), '''тръкамтръ̀кам''' (тръкам), '''доаждамдоа̀ждам''' (идвам), '''джеб''' (джоб), '''цвѐкье''' (цвете), '''ѐндък''' (кратер), '''чръв''' (червей, срав. със ст.бълг. чрьвъ), чирва (черва - ст.бълг. чрѣво) '''ку̀там''' (кътам, крия) и мн. др.
 
{{Български диалекти}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Видинско-ломски_говор“.