Уикипедия

Неофит Рилски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 78.83.85.155 (б.), към версия на Алиса Селезньова
Етикет: Отмяна
Етикет: Отменени
Ред 2:
{{Личност|учител}}
'''Неофит Рилски''' е [[Българи|български]] [[монах]], [[учител]] и [[художник]].<ref>{{Обзор 2|101 - 104}}</ref> Една от водещите фигури в [[Новобългарско просветно движение|българското просветно движение]] през първата половина на XIX век, той е определян от известния [[българист]] [[Константин Иречек]] като „патриарх на българските учители и книжовници“.
 
== Биография ==
=== Детски и юношески години ===
[[Файл:Neofit rilski.jpg|ляво|мини|Портрет от [[Захарий Зограф]], 1838 година]]
Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в [[Банско]], но според други сведения това става през 1790 година в [[Баня (Област Благоевград)|село Баня (Гулийна баня)]], [[Разлог (област)|Разложко]]. Светското му име е '''Никола Поппетров Бенин'''. Баща му, поп [[Петър Бенин]], е от рода Бениновци и е първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на памук. Никола получава началното си образование в [[килийно училище|килийното училище]] на баща си. Негов дядо е игуменът на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] [[Теодосий I Рилски]].<ref>Радев, Иван. Таксидиоти и таксидиотство по българските земи ХVIII – ХIХ в., Абагар, 1996, стр. 290</ref>
 
Още от малък Никола Бенин завързва особено тясно приятелство с едно от момчетата в Банско, [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]], чийто баща е зографът [[Тома Вишанов Молера]], създател на [[Банска художествена школа|Банската живописна школа]]. Налага се обаче Димитър да замине за Рилския манастир и там да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, против волята на баща си, бяга от вкъщи и заедно с Димитър отива в манастира. Въпреки това скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена [[Йеротей Рилски]], който го покалугерява през 1811 година и му дава монашеското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в [[Мелник]]. Тук от 1822 до 1826 година се учи при погърчения влах [[Адам Запекос]] и става добър елинист. След това учи и във [[Велес]].
 
=== Учителска дейност ===
[[Файл:Neofit-Rilsi-Bulgarian-Grammer-Book-Cover.jpg|мини|250п|Корица на „Българска граматика“]]
През 1827 година Неофит започва да преподава в [[Самоков]], където известно време е секретар на епископ [[Игнатий Самоковски|Игнатий]]. Негов ученик и впоследствие близък приятел е [[Захарий Зограф]]. Младият иконописец и художник приема своя учител като свой духовен водач и съветник. Двамата водят активна кореспонденция, която е ценен биографичен източник, до самата твърде ранна смърт на Захарий Зограф през юни 1853 година. След [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мир]] от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира изгаря. Тогава той е пратен при патриарха, заедно с няколко други братя, за да издейства разрешение за възстановяването на църквата, както и за събиране на помощи за това. Мисията се увенчава с успех, ако се съди по султанския ферман от 10 ноември 1833 година.
 
Още същата година Неофит става духовник при метоха в [[Казанлък]]. Там среща търновския митрополит, който по искане на [[Васил Априлов]] го изпраща в [[Букурещ]], за да изучи [[Взаимоучителен метод|алилодидактическата метода]] в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в [[Габрово]]. През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно училище отваря своите врати.
[[Файл:Kratkoe Izlozhenie Cover.jpg|ляво|мини|200п|Корица на „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“, 1835]]
Неофит преподава известно време в Габрово, като същевременно прави първия успешен превод на [[Нов Завет|Новия Завет]] на новобългарски език. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска и става учител в [[Копривщица]]. През 1836 година създава първия български [[глобус]].
 
През този период Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835), „Свещенний краткий катехизис“ (1835), „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“ (1835), „[[Българска граматика (Неофит Рилски)|Българска граматика]]“ (1835), „Краснописание“ (1837).<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 130 – 132 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref>
 
След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира, и продължава книжовната си дейност. След като получава покана да преподава славянски езици в [[Халкинска семинария|богословското училище на Халки]], той преподава там от 1848 до 1852 година, след което се връща в Рилския манастир, поради върлуващата в училището [[холера]]. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно – „Христоматия славянского язика“.<ref name="радев"/> От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.
 
=== Последни години ===
[[Файл:Neophyte.JPG|мини|250п|Гробът на Неофит Рилски до църквата на Рилския манастир]]
През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 година служи като [[игумен]] на Рилския манастир. През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 година – „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.<ref name="радев"/>
 
Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир.<ref>{{Възрожденска интелигенция|459}}</ref>
 
== Съчинения ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Неофит_Рилски“.