|
}}
'''Реставрация на Бурбоните''', ецели нареченда периодътвърне следстатуквото последователните събитияотпреди [[Френска революция]] (1789 – 1799), край на [[Първа френска република|ПърватаФренската републикареволюция]] (1792 –и 1804)се ислучва насилственв периода между крайуправленията на [[Първа френска империя|Първата френска империя]] при [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] (1804 – 1814/1815) –и когатоустановяването на [[ВойнаЮлска на Шестата коалициямонархия|коалицията наЮлската европейските силимонархия]] с(1830 оръжиег). възстановява монархиятаРеставрацията на наследницитеБурбоните, настава династиятавъзможна нав [[Бурбони]]те,резултат коитона запобедата пореденвъв път стават стопани[[Война на '''КралскаШестата Франция'''. Реставрациятакоалиция|Войната на БурбонитеШестата коалиция]] и просъществува от (около) 6 април 1814 до народните бунтове на [[Юлската революция]] от 1830 г. Изключва се периодът на [[Стоте дни]],<ref group=lower-alpha name=nb/> от март до юни 1815, когато Наполеон се завръща от изгнанието си на остров [[Елба (остров)|Елба]], авъзползва Бурбонскатасе монархияот ставанепопулярността зана пореденБурбоните пъти толковае непопулярнавъзстановен средкато населениетоимператор на [[Франция]], чеа семействотокралското есемейство отновосе вижда принудено да бягаизбяга от [[Париж]] ив [[ФранцияГент]]. Впоследствие, в [[ГентБитка при Ватерло|битката при Ватерло]], катоБонапарт изпреварвае нарастващитеотново граждански безредиципобеден и сгромолясванетотози път окончателно отстранен, чрез заточване на гражданскатаостров власт[[Света Елена (остров)|Света Елена]].
ПоС времеРеставрацията, крал на Реставрацията[[Кралство Франция]] става [[Луи XVIII]], наричан дотогава Претендент на Бурбоните. новиятНовият режим на Бурбоните е [[конституционна монархия]], за разлика от абсолютисткияабсолютизма на ''[[Стар ред|Стария ред]]''. Конституцията е известна под името [[Харта от 1814|Хартата от 1814 г]], такаВ ченея имафренските някоиграждани ограниченияса върхупредставени възможноститекато муравни дапред управлявазакона,<ref>The Charter of 1814, Public Law of the French: Article 1</ref> но тя запазва значителните прерогативи на краля и реалноаристокрацията. Периодът се характеризира с остра консервативна реакция и последващи незначителни, но постояннинестихващи прояви на гражданско неподчинение и безредици.<ref>{{harvnb|Davies|2002|pp=47 – 54}}</ref> ФактОтново ставасе засилва и реставрациятавлиянието на [[Римокатолическата църква]] като фактор във френската политика.<ref>Furet, p. 296</ref>
Луи XVIII е върховен глава на държавата. Той командва сухопътните и военноморските сили, обявява война, сключва мирни договори, съюзи и търговски договори, назначава хората на всички постове в публичната администрация и издава необходимите регулации и наредби за изпълнението на законите и сигурността на държавата.<ref>The Charter of 1814, Form of the Government of the King: Article 14</ref> ЛуиПри еуправлението по-либераленму отпреобладава свояцентристката приемник [[Шарл X]], избирайки много центристки кабинетиполитика.<ref>Price, p 93</ref> ▼== Преглед на събитията ==
През 1814 армиите на [[Война на Шестата коалиция|Шестата коалиция]] възстановяват на трона на Франция [[Луи XVIII]], наречен ''Претендент на Бурбоните'' от историографите, особено от неблагоприятно настроените към реставрацията на монархията. Разработена е [[конституция]], [[Харта от 1814|Хартата от 1814]], представяща всички френски граждани като равни пред закона,<ref>The Charter of 1814, Public Law of the French: Article 1</ref> но запазваща значителните прерогативи на краля и на аристокрацията.
Луи XVIIIе умираотносително [[Либерализъм|либерален]] монарх. След смъртта си през септември 1824 ., Наследентой е наследен от брат си [[Шарл X ]], който налага по-консервативна форма на управление. Неговите ултра-реакционни закони включват „Закон„[[Закон против светотатството“светотатството]]“ (1825 – 1830) и водят до спад в популярността му. Кралят и неговите министри се опитват да манипулират изхода от общите избори през 1830 чрез [[Юлски наредби]]. НаредбитеВ предизвикватотговор революция срещуна опита на Шарл за ''[[Държавен преврат '';|преврат]], избухват бунтове. къмКъм 2 август 1830, Шарл вече е напуснал Париж и е [[Абдикация|абдикирал ]] в полза на големия си син [[Луи XIX|Анри , дук дьо Бордо]] ., Теоретичнотоза царуваненяколко надни Анри- приключва надо 9 август, когато [[Камарата на депутатите на Франция|Камара на депутатите]] провъзгласява [[Луи Филип|Луи Филип Орлеански]], който е управлявал Франция като [[регент]], за [[крал на Франция]], възвестявайки по този начин [[Юлска монархия|Юлската монархия]]. ▼▲Луи XVIII е върховен глава на държавата. Той командва сухопътните и военноморските сили, обявява война, сключва мирни договори, съюзи и търговски договори, назначава хората на всички постове в публичната администрация и издава необходимите регулации и наредби за изпълнението на законите и сигурността на държавата.<ref>The Charter of 1814, Form of the Government of the King: Article 14</ref> Луи е по-либерален от своя приемник [[Шарл X]], избирайки много центристки кабинети.<ref>Price, p 93</ref>
▲Луи XVIII умира през септември 1824. Наследен е от брат си Шарл X, който налага по-консервативна форма на управление. Неговите ултра-реакционни закони включват „Закон против светотатството“ (1825 – 1830) и водят до спад в популярността му. Кралят и неговите министри се опитват да манипулират изхода от общите избори през 1830 чрез [[Юлски наредби]]. Наредбите предизвикват революция срещу опита на Шарл за ''преврат''; към 2 август 1830, Шарл е напуснал Париж и е абдикирал в полза на големия си син [[Луи XIX|Анри дук дьо Бордо]]. Теоретичното царуване на Анри приключва на 9 август, когато [[Камарата на депутатите на Франция|Камара на депутатите]] провъзгласява [[Луи Филип|Луи Филип Орлеански]], който е управлявал Франция като [[регент]], за [[крал на Франция]], възвестявайки по този начин [[Юлска монархия|Юлската монархия]].
== Бележки ==
|
.svg){kind=link}