Адолф Фишер: Разлика между версии

Адолф Фишер имигрира в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] през 1873 г. на 15-годишна възраст. Той става чирак-композитор в печатница в [[Литъл Рок]], [[Арканзас]]. По-късно, през 1879 г., той се премества в Сейнт Луис, Мисури, където се присъединява към Германския типографски съюз и през 1881 г. се жени за Йохана Пфаунц (имат три деца – една дъщеря и двама сина). Адолф и съпругата му се преместват през 1881 г. в [[Нашвил]], [[Тенеси]], където той работи за брат си като съставител за ''Anzeiger des Südens'', списание за немски имигранти. [1]▼

През 1883 г. той премества семейството си в [[Чикаго]], където става съставител в ''Arbeiter-Zeitung'', про-работнически вестник, управляван от [[Август Спайс]] и [[Майкъл Шваб]]. По това време той също се присъедини към Международната асоциация на работещите и ''Lehr-und-Wehr Verein'', радикална издънка, която е създадена, за да научи работниците да се защитават.▼

След бунта в ''McCormick Reaper Plant'' на 3 май 1886 г. Фишер присъства на среща в „Greif's Hall“, на Лейк стрийт, за да формулира отговор. Това е прословутата „Конспирация от понеделник вечер“, която прокуратурата използва, за да докаже предузнаването на бомбения атентат на следващия ден. Присъстват също [[Джордж Енгел]] и [[Годфрид Уолър]], които председателстват срещата <!-- и които по-късно свидетелстват в полза на държавата в замяна на имунитет (Уолър също беше арестуван след атентата). -->▼

Срещата завършва с план за среща следващата вечер в Хеймаркет. Фишер е натоварен с отпечатването на листовки, за да обяви срещата. Първите листовки, които са отпечатани на английски и немски, съдържат реда „Работници, въоръжете се и се явете в пълен състав“. [2] [[Август Спайс]], който е поканен да говори на срещата, отказва, освен ако този ред не бъде премахнат, така че Фишер подготви друг циркуляр без обидния ред. [3]▼

Фишер присъства на срещата в Хеймаркет следващата вечер и слуша речите на Спайс, [[Албърт Парсънс]] и [[Самюъл Фийлдън]]. Към края на речта на Фийлдън той отива в местния салон, ''Zepf's Hall'', където е, когато избухва бомбата и последвалите безредици. След суматохата той се прибира. Той е арестуван на следващия ден. Според полицията той е имал у себе си по време на ареста си, зареден револвер, заострена пила и фулминираща капачка, използвани за взривяване на бомби.▼

Доказателствата, представени срещу Фишер на процеса, се състояха главно от ролята му в Конспирацията от понеделник вечер и ролята му в отпечатването на циркулярите на Хеймаркет. Членството му в ''Lehr und Wehr Verein'' също е подчертано. Уолър свидетелства, че Фишер е бил този, който е предложил срещата в Хеймаркет (Фишер твърди, че това е Уолър) и че те трябва да са готови да атакуват полицията, ако възникнат проблеми. [4] Той също свидетелства, че Фишер му е дал бомба предната година, която според него е използвана срещу полицията. [5] Друг свидетел твърди, че Фишер е стоял с бомбометача по време на бомбардировката. [6]▼

След като двама от неговите колеги обвиняеми писшат на губернатора на Илинойс Ричард Джеймс Огълсби, Фишер категорично отказва да поиска помилване. Той е обесен на 11 ноември 1887 г. заедно със Спайс, Парсънс и [[Джордж Енгел]]. Последните му думи са: „Ура на анархията! Това е най-щастливият момент в живота ми!“. [8]▼

Той и повечето други мъченици от Хеймаркет са погребани в [[Паметник на мъчениците от Хеймаркет|Паметника на мъчениците от Хеймаркет]] в гробището ''Forest Home'' в Форест Парк, предградие на Чикаго.▼