Константин Щербан Басараб: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Етикет: Отменени
Премахната редакция 11646785 на Природата (б.)
Етикет: Връщане
Ред 22:
'''Константин Щербан Басараб''' е господар на [[Влашко]] (1654 – 1658) и [[Молдова]] (1659, 1661).
 
== Живот ==
== Биография и управление ==
Той е незаконен син от наложница на [[Раду X Щербан]]. Става владетел на Влахия на 9 април 1654 г. след смъртта на [[Матей Басараб]]. На 11 юни 1654 г. османският султан [[Мехмед IV]] утвърждава Константин Щербан за господар на Влашко. Изборът му за влашки господар е предрешен и приемствен по волята на [[Матей Басараб]]. Последният няма наследници и умишлено държи и отглежда в двора си Константин за свой наследник.<ref>{{Cite web |url=https://www.independentaromana.ro/1655-razboiul-seimenilor/ |title=1655 Razboiul seimenilor |access-date=2023-01-11 |archive-date=2021-02-25 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210225130637/https://www.independentaromana.ro/1655-razboiul-seimenilor/ |deadlink=no }}</ref>
 
Първоначално новият влашки господар се ползва с подкрепата на [[сеймени]]те. През февруари 1655 г., по искане на болярите, Щербан се опитва да намали броя на [[Сеймени|сеймените]], след което последните се разбунтуват и към тях се присъединяват селяни и граждани под предводителството на ковчежника [[Хрисьо]]. Изправен пред явен бунт прерастналготов във [[въстание на сеймените и домобранците]], коетода го помитапомете от власт, Константин Щербан се обръща за помощ към [[принцепс]] на [[Трансилвания]] [[Дьорд II Ракоци]] и господаря на Молдова [[Георги Стефан]]. Съюзниците с голяма армия влизат във Влахия. На 26 юни 1655 г., в [[Битка при Теляжен|битката при Теляжен]], 20-хилядната бунтовническа армия е победена от трансилванско-молдовската армия. Хрисьо е заловен и хвърлен в тъмница, но въстанието продължава до 1657 г., когато Хрисьо успява да избяга от затвора в Трансилвания, след което предаденкъдето е заловен в [[Бистрица (манастир, Влахия)|манастира Бистрица]] и убит.
 
На 11 юли 1655 г. Константин Щербан, сключвайки съюзен договор с трансилванския принцепс Дьорд II Ракоци, признава [[Суверенитет|суверенитета]] на Трансилвания, с което разгневява [[османци]]те. На 15 септември 1656 г. на власт в Османската империя идват [[Кьопрюлю]]. През януари 1658 г. османският султан отстранява Константин Щербан като влашки господар и определя за такъв [[Михня III]] (1658 – 1659), който се обявява за син на влашкия владетел [[Раду Михня]], т.е. за лоялен османски [[васал]].
 
Константин Щербан бяга от Влахия в Трансилвания, където намира убежище в двора на своя съюзник и принцепс Дьорд II Ракоци. През ноември 1659 г. Щербан прави неуспешен опит да се прогласи за молдовски господар, но е прогонен от [[татари]]те. През април – май 1660 г. безуспешно се опитва да си върне влашкото господарство, а в края на януари 1661 г. отново и молдовското, но е отново прогонен от татарите и бяга в [[Жечпосполита]], където и умира в изгнание през 1682 г. или през 1685 г. по други данни.
 
С управлението на Константин Щербан Басараб започва проникването и налагането на латинско католическо и калвинистко влияние в двете [[дунавски княжества]] – Влахия и Молдова.
 
== Източници ==