Цариградска българска духовна семинария: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
С ескалирането на военните действия по време на [[Балканска война|Балканската война]], през ноември 1912 година започва евакуацията на семинаристите с руски кораби за [[Бургас]] и [[Варна]], а с австрийски – за [[Пирея]] и оттам за родните им места в Македония. По-късно цариградските семинаристи довършват образованието си в [[Софийска духовна семинария|Софийската семинария]] или в Бачковското свещеническо училище, открито през 1910 година. На 27 ноември 1913 година последният ректор на семинарията – архимандрит [[Инокентий Софийски]] е принуден да напусне Цариград. Като отговарящ за семинарското имущество е оставен йеромонах Ириней.
 
За периода 1900 – 1913 година около 200 младежи завършват семинарията и стават учители, свещеници, монаси, служители в екзархийската и митрополитските канцеларии. НякойНякои от тях продължават образованието си главно в руски духовни академии. Измежду възпитаниците на Цариградска духовна семинария изпъкват имената на редица български църковни и просветни дейци. От 1891 до 1912 година Цариградска българска духовна семинария дава двадесет випуска.
 
== Преподаватели и възпитаници ==