Джулио Качини: Разлика между версии

Надграждайки ренесансовия стил Качини прокарва много иновации. Той се опитва да създава директни [[музика|музикални]] начини на изразяване използвайки лесноразкираем мелодичен говор, който по-късно се трансформира в използвания и в по-късните оперни композиции [[речитатив]].

Неговите най-вличтелни и значими творби са сборниците му с [[мадригал]]и и [[песен|песни]] за един глас и [[басо континуо]]. Издадени са през [[1601]] и носат името „Le nuove musiche“ (на [[български език|български]]: ''Новата музика''). Произведенията са изключително лесни за разчитане - Качини прави това с цел точното изпълнения на монодиите. Включени са много примери за орнаментация, които могат да бъдат интерпретирани по много различни начини според индивидуалното усещане за емоциите на певеца, който изпълнява произведението.