Харлем (Ню Йорк): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
"Й" не е "и с ударение". Всъщност - "й" никога не е под ударение, с изкл. на случаите, в които погрешно се използва вместо местоимението "и ударено".
Редакция без резюме
Ред 63:
Високата цена за площ принуждавала хората да живеят в тесни квартири и гъстотата на населението в Харлем била поразяваща – над 215 000 души на квадратна миля през 1920 г. За сравнение Манхатън като цяло имал гъстота на населението под 70 000 души на квадратна миля за 2000 г. Същите обстоятелства, които позволили на собствениците на недвижими имоти да таксуват площта в Харлем по-високо, от друга страна им дали възможност да ги поддържат за много по-малко пари, което довело до занемаряването на редица сгради в квартала. Преброяването на населението през 1960 показало, че само 51% от жилищата са здрави и стабилни, а в други райони на този процент бил 85. През 1968 г. Департаментът за строежи на Ню Йорк дневно получавал по 500 оплаквания от плъхове в сградите, падане на мазилката, липса на отопление и нехигиенични санитарни възли. Понякога обвинявани били наемателите; някои от тях оголвали ел. жиците и разглобявали уредите от сградите, за да ги продават, изхвърляли боклук в коридорите и вентилационните шахти или по друг начин казано замърсявали домовете, в който живеели. Неотговарящите на условията жилища допринесли за расистките вълнения и здравните проблеми. Въпреки това липсата на развитие запазило сгради по време на строителния бум през 1870 – 1910 и като резултат в Харлем са останали голяма част от градските къщи на Ню Йорк. Това станало благодарение на много значими архитекти по онова време, като Макким, Миид, Енуакт, Джейм, Ренуик.
 
Тъй като фирмите за недвижимо имущество западали и много сгради се превърнали в така наречените „една стая за обитаване“, които в по-голямата си част били частни подслони за бездомни. В много случайслучаи дохода от тези постройки не можел да покрие глобите и градските такси, начислявани на техните собственици, или къщите имали повреди, които били твърде скъпи за ремонтиране и сградите били изоставени. През 1970 г. този процес се ускорил до степен, че Харлем, за първи път след Първата световна война имал по-малка гъстота на населението от останалата част на Манхатън. До 1987 г. 60% от сградите в квартала били притежавани от Ню Йорк и от много от тях останали само конструкциите, подходящи места за продажба на наркотици и други антисоциални дейности. Липсата на обитаеми сгради и намаляващото население намалили облагането с данъци и направили квартала непривлекателен за жилищни инвестиции и продажби на дребно.
 
Харлем се зарадвал на малка оскъдна помощ от многото обществени проекти в Ню Йорк, прокарани от Робърт Моузес през 1930 г. и като резултат гетото имало няколко парка и обществени места за развлечение повече от другите места в Ню Йорк.