Георги Кумбилиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Източници: -, replaced: {{СОРТ → {{нормативен контрол}} {{СОРТ редактирано с AWB |
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
||
Ред 16:
В периода 1941 – 1943 г. е интерниран в лагера [[Кръсто поле]]. Година по-късно става партизанин в Плевенския партизански отряд „Васил Левски“. От 22 септември 1944 е помощник-командир на [[седми пехотен преславски полк]]. С полка участва в [[Нишка операция (1944)|Нишката]] и [[Косовска операция (1944)|Косовската операции]]. Награден е за това с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас.<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 84</ref>
В периода 1951 – 1959 г. е първи заместник-министър на вътрешните работи. Генерал-майор от 9 февруари 1951 г.<ref>Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 184.</ref> Военно звание [[генерал-лейтенант]]. От 1954 до 1962 г. е член на [[ЦК на БКП]]. В периода 1959 – 1962 г. е министър на външната търговия. Директор на завод „Мраз“ (1962 – 1967). Директор на Техноимпекс (1967 – 1975). Председател на Сдружение Интерпред (1975 – 1985). Съветник в МВТ (1986 – 1989). През 1992 г. със специален президентски указ му е отнето званието „генерал-лейтенант“<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 278, ISBN 954-528-790-X</ref>. Умира на 7 октомври 1999 година в [[София]].
== Източници ==
| |||