Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Броят на педалите варира според периода и предназначението на инструмента. При ранните органи от [[Ренесанс]]а броят им е 13 (една октава). При тях педалите са окачени, т.е. за тях няма отделни регистри и служат за задържане на дълги басови тонове, неудобни за просвирване от [[мануал]]ите. [[Барок]]овият тип педалиера най-често е с 23, 25 или 27 педала (в редки случаи и с повече), като тук вече за тях има отделни регистри, тъй като се разширява ролята им; появяват се и педални сола. Педалиерата при [[Романтизъм|Романтичния]] орган е с 30 или 32 педала, разположени найчестто радиални, за разлика от по-ранните инструменти, при които педалиерата е с паралелни педали.
 
Педалите произвеждат басовите тонове - предимно 8' и 16' регистри, а при по-големите органи в педалиерата са диспонирани и 32' (в иключително редки случай и 64'). При композициите за орган тоноветерегистрите на педалите създават силната основа, върху която се гради композицията (предимно при хоралните прелюдии и кантус фирмус).
 
Наличието на клавиатура организирана като педалипедалиера при органите позволява развитие на по-богатата звучност при органа - организтъторганистът изпълняваможе да свири едновременно с три мелодииразлични -тембъра, двеа отпри двете[[фуга ръце(музика)|фугите]] свирещиедин наот мануалитегласовете изадължително еднае - отв педалитепедала. Поради тази причина при партитурите писани за орган, когато композицията го изисква, има трето петолиние за педалите, започващо с ключ [[фа]].
 
Както при клавишите на мануалите, така и при педалите силата на натиска, който органистът урпажнява не е от значение за силата на звука.
2032

редакции