Траянови врата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Telamon (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 6:
 
В античността проходът носи името ''Суки'' (лат. Succi), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име ''Соней'' (лат. Soneium). През [[4 век]] историкът [[Амиан Марцелин]] описва прохода по следния начин:
 
[[Картинка:PortaTraiana.jpg|right|thumb|280px|Руините на „Траяновите врата“ в началото на 18 век]]
 
''„Хребетите на високите планини [[Стара планина|Хемус]] и [[Родопи]], от които първата започва от [[Дунав|Истър]], а втората - от отсамния бряг на [[Вардар|Аксий]], се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя [[Илирик]] от [[Тракия]], като оставя от едната страна [[Вътрешна Дакия]] и [[Сердика]], а от другата - [[Тракия]] с [[Филипопол]]. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването и&#768;, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете и&#768; страни обширни равнини.“''<ref>Амиан Марцелин, XXI, 10, 3-4, прев. Хр. Данов и Б. Геров.</ref>
Line 11 ⟶ 13:
През Средните векове проходът е наричан ''Царски проход'' (гр. Βασιλική κλεισούρα) или ''Царски врата'' (гр. Βασιλική πύλη), а по-късно и ''Български проход'' (гр. Βουλγαρική κλείσις).
Проходът влиза в историята през [[986]] г., когато [[Византия|византийският]] император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На [[17 август]] българската войска начело с [[Самуил|цар Самуил]] пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива.
 
По време на [[Турско робство|турското робство]] проходът е наричан с турското име ''Капъджик дервент'' (от тур. kapı „капия, врата“ и dervent „проход“), както и ''Маркова капия''. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до 19 век.<ref>П. Мутафчиев, Старият друм през Траянови врата, Списание на БАН, 55, 1937, 19-146.</ref>
 
=== Тунел „Траянови врата“ ===