Фетхуллах Гюлен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
Редакция без резюме
Ред 8:
| интереси = [[теология]], [[политическа философия]]
}} }}
'''Фетхуллах Гюлен''' ({{lang|tr|Fethullah Gülen}}, ''произнася се Фетулла Гюлен'') е [[Турция|турски]] [[проповедник]], [[ислямовед]] и водач на движението „Гюлен“ (''Gülen''). То се състои от доброволни организации известни като [[Хизмет]] (на турски „Службата“) сред последователите му, които са свързани под ръководството на Гюлен. Неговите критици го обвиняват в подкопаване на светския характер на Република [[Турция]]. След неуспешния опит за преврат от юли 2016 г. [[Реджеп Таип Ердоган|Ердоган]] заговаря за Фетуллахова терористична организация (FETÖ), но Гюлен отрича това и дори заклеймява опита за преврат.<ref>[https://www.nytimes.com/2016/07/26/opinion/fethullah-gulen-i-condemn-all-threats-to-turkeys-democracy.html?_r=0 www.nytimes.com]</ref> Радикални кръгове в Турция го считатсмятат за неверник, особено след срещите му с Папа Йоан-Павел II и вселенския патриарх Вартоломей. Гюлен не одобрява комбинацията между [[ислям]]а и [[тероризъм|тероризма]].
патриарх Вартоломей. Гюлен не одобрява комбинацията между [[ислям]]а и [[тероризъм|тероризма]].
 
== Биография ==
Гюлен е роден в [[Ерзурум]], [[Турция]] в 1941 година. Изнася първата си проповед на 14 години. Става последовател на [[Саид Нурси]] преди осемнадесетата си годишнина. Саид Нурси е насърчавал мюсюлмани и християни да обединят усилията си срещу агресивния атеизъм, като посочвал, че религиите могат да работят заедно в областта на вярата. Гюлен е избран за най-влиятелен, жив интелектуалец на 2008 г. от сп. 'Форън„Форин Полиси'Полиси“. Фетуллах Гюлен така и не се жени. Личният му сайт се издава на 22 езика, вкючително и на български.
 
През март 2011 турските власти задържат журналистите Ахмет Шък и Недим Шенер по обвинения в участие в заговорническата тайна организация [[Ергенекон]]. Оказва се, че първият е писал книга за тайната мрежа на Гюлен, а вторият му е съдействал за подготовката за издаването. Работното заглавие на книгата е „Армията на имама“ (от турски İmamın Ordusu), а по-късно тя е разпространена в интернет под името 000Kitap (на български 000Книга). Мнозинството от информацията в нея не е нови открития, а систематизиране на информация, която преди това е била достъпна в публичното пространство.
 
== Влияние ==
СчитаСмята се, че има много бизнес организации, свързани с Хизмет. В България, с него е свързвано българското издание на турския вестник [[Заман]], където се публикуват статии за Гюлен<ref>{{Citation |title=zaman.bg |url=http://zaman.bg/bg/fethullah-gyulen-beztchinstvata-na-id-sa-kal-hvarlena-po-religiyata/ |accessdate=2016-07-19 |archivedate=2016-08-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160817090249/http://zaman.bg/bg/fethullah-gyulen-beztchinstvata-na-id-sa-kal-hvarlena-po-religiyata/ }}</ref> и Хизмет<ref>{{Citation |title=zaman.bg |url=http://zaman.bg/bg/protivootrovata-sreshtu-islyamofobiyata-e-dvizhenie-vhizmetv/ |accessdate=2016-07-19 |archivedate=2016-08-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160817094528/http://zaman.bg/bg/protivootrovata-sreshtu-islyamofobiyata-e-dvizhenie-vhizmetv/ }}</ref>.
 
Появяват се спекулации, че в България мрежата на Гюлен е представена от частните училища с турски профил Дружба„Дружба“. Журналистически разследвания показват, че няма никакви официални данни за свързаност<ref>[{{Citation |title=Има ли български училища, свързани с Фетхуллах Гюлен? |url=http://bnt.bg/bnt2-regionalni/bnt2-plovdiv/ima-li-balgarski-uchilishta-svarzani-s-fethullah-gyulen |publisher=БНТ |date=2016-07-21 |archivedate=2016-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160820203356/http://bnt.bg]/bnt2-regionalni/bnt2-plovdiv/ima-li-balgarski-uchilishta-svarzani-s-fethullah-gyulen }}</ref><ref>Весислава Антонова, Велина Господинова, Люба Йорданова, [httphttps://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/08/19/2814007_ima_li_gjulen_vliianie_v_bulgariia/ www.Има ли Гюлен влияние в България], capital.bg], 19 август 2016.</ref>.
 
== Източници ==