Окопна война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
Окопната война се заражда като доктрина тогава, когато напредъкът в [[Огнева мощ|огневата мощ]] не е съпроводен с подобен напредък в мобилността на войските, което води до тази изтощителна форма на война, при която защитниците имат предимство.<ref>{{Ref-lang|en}} Nicholas Murray, ''The Rocky Road to the Great War: The Evolution of Trench Warfare to 1914'' (2013)</ref> На Западния фронт през 1914 – 1918, и двете страни построяват сложни защитни земни съоръжения и окопни системи по дължината на целия [[Военен фронт|фронт]], допълнително защитени от атаки с редици [[бодлива тел]]. Зоната между позициите на враждуващите сили е известна като „[[ничия земя]]“ и е напълно изложена на артилерийски и картечен обстрел от двете страни. Настъпленията в най-добрия случай водят до тактически успехи и са съпроводени с многобройни жертви. Ефикасността на окопната война на практика приключва с изобретяването и въвеждането на въоръжение на [[танк]]овете.
Окопната война става въздействащ символ на безсмислието на войната.<ref name="g4">{{Ref-lang|en}} {{cite book |title= Battle Tactics of the Western Front – The British Army's Art of Attack 1916 – 18 |last=Griffith |first=Paddy |year=1996 |publisher= Yale University Press|isbn= 0-300-06663-5}}</ref> Визуално тя се асоциира с млади мъже, изскачащи от окопа, за да се хвърлят в бой с врага под ураганен огън. Типичен пример е първият ден на [[Битка при Сома|битката при Сома]] (в който британската армия дава близо 60 000
<br>
[[Файл:Periscope_rifle_Gallipoli_1915.jpg|мини|300п|център|Австралийски войници в [[Галиполска операция|окоп на Галиполи]], 1915 г.]]
| |||