Пехчево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
В околностите на Пехчево има следи от селища от Античността и Средновековието. В местността Градище или Манастирище на десния бряг на Брегалница има останки от римско селище. В подножието на Буковик в местността Рудище или Раковец на три километра източно от Пехчево също има останки от голямо антично и средновековно рударско селище. В Буковик има останки от още едно селище от късната античност, а в местността Во реката – останки от рудник от същия период. В местността Селище на север от Пехчево има късноантично село, а в местността [[Спиково]] на 6 – 7 km източно от града – останки от старохристиянска църква.<ref>Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.</ref>
 
В края на XIX век Пехчево е център на малка каза в Османската империя. Паланката е предимно помашка. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Пейчово'' (Peytchovo) е посочено като село с 360 домакинства, като жителите му са 360 [[българи]] и 455 [[мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|190 – 191}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Пехчево живеят 700 души жители [[българи]] християни, 3300 [[помаци|българи мохамедани]] и 70 [[цигани]].<ref>{{МЕС|228|Пехчевска (Малешевска) Каза}}</ref>
 
Почти цялото християнско население на Пехчево е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. [[Пехчевска българска община|Пехчевската българска община]] е създадена 1894 година. Неин председател е свещеник Анастас. Водят се редовни заседания, а през 1896 година се ръководи от архиерейския наместник свещеник Евтим Чешмеджиев.<ref name="ReferenceA">Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878 - 1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 92.</ref><ref name="ReferenceA"/> Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Пешчево'' има 8 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в паланката има 848 българи екзархисти и 76 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]]. В градчето има основно и прогимназиално българско училище и основно сръбско.<ref>{{Бранков|140 – 141}}</ref>