|
=== Води ===
Основна водна артерия е река [[По]], течаща през нея от запад на изток и получаваща десетки притоци от [[Алпи]]теАлпите – [[Дора Рипария]], [[Дора Балтеа]], Сезия, [[Тичино (река)|Тичино]], [[Ада (река)|Ада]], [[Ольо]], Минчо, [[Адидже]] и леви притоци от [[Апенински планини|Апенините]] – [[Танаро]], Требия, Таро, Секия, Панаро. Пълноводията нареките е през пролетта и есента. Коритата на реките в долните им течение, вливащи се в Адриатическо море много често променят своето местоположение и причиняват големи наводнения, поради което са изградени големи водозащитни диги. През низината преминава гъста мрежа от напоителни, отводнителни и плавателни канали.
=== Растителност ===
В зависимост от своята надморска височина, геоложки строеж и вида речна мрежа Паданската низина се дели на две обособени подобласти: Ломбардска низина на запад и Венецианска низина на изток.
'''Ломбардската низина''' заема западната, приповдигната част на Паданската низина и се простира основно в южните части на областта [[Ломбардия]]. Дължина от западна изток около 220 km, ширина от 70 до 120 km. Условната граница между Ломбардската и Венецианската низина преминава преблизителноприблизително по линията от езерото [[Гарда]] и градовете [[Мантуа]] и [[Модена]]. В подножието на [[Алпи]]теАлпите височината ѝ е около 300 – 400 m, а на изток по долината на река [[По]] – 20 – 50 m. Изградена е основно от речен алувий и флувиоглациални наслаги от древните ледници, спускащи се от [[Алпи]]теАлпите. Основна река е [[По]] със своите многоводни притоци Дора Рипария, Дора Балтеа, Сезия, [[Тичино (река)|Тичино]], [[Ада (река)|Ада]], [[Ольо]], Минчо, [[Танаро]], Требия, Таро, Секия. Значителна част от територията ѝ е заета от населени места, земеделски земи, овощни и зеленчукови традини. Най-големиголемите градове сса [[Торино]], [[Милано]], [[Бреша]], [[Пиаченца]], [[Кремона]], [[Парма]].<ref>[http://bse.sci-lib.com/article071219.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ломбардскоя низменность, т. 15, стр. 6]</ref>
'''Венецианската низина''' заема източната, най-ниска и плоска част на Паданската низина, като на север достига подножятаподножията на [[Алпи]]теАлпите, на юг – подножията на [[Умбро-Маркски Апенини|Умбро-Маркските Апенини]], а на изток – бреговете на [[Адриатическо море]]. Условната граница между Венецианската и Ломбардската низина преминава преблизителноприблизително по линията от езерото [[Гарда]] и градовете [[Мантуа]] и [[Модена]]. Дължината ѝ от север на юг надминава 200 km, а ширината ѝ от запад на изток – 120 km. почти навсякъде надморската ѝ височина е под 100 m. Изградена е основно от глинести и тинести наслаги. Основна река е [[По]]. На север от нейната делта директно в [[АдриатеческоАдриатическо море]] се вливат [[Адидже]], Бакильоне, Брента, Пияве, Ливенца, Таляменто и Изонцо, а на юг – [[Рено (река)|Рено]], Ламоне, Ронко и Савио. Венецианската низина е почти напълно усвоена земеделски, като се отглеждат предимно зърнени култури и е развито овощарство и градинарство. Обхваната е от гъста мрежа от мелиоративни канали. Най-големи градове са [[Болоня]], [[Модена]], [[Равена]], [[Мантуа]], [[Верона]], [[Падуа]], [[Венеция]], [[Тревизо]], [[Порденоне]], [[Удине]], [[Ровиго]], [[Имола]].<ref>[http://bse.sci-lib.com/article004017.html «Большая Советская Энциклопедия» – Венецианская низменность, т. 4, стр. 508]</ref>
== Източници ==
|
