Кирил Косев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 17:
След [[9 септември]] [[1944]] г. е в [[Българска армия|Българската армия]]. Участник е в [[Отечествена война (1944-1945 г.)|Отечествената война (1944 – 1945 г.)]] като помощник-командир на [[тридесет и трети пехотен свищовски полк]]<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 245</ref>. След завръщане от войната по настояване на военния министър [[Георги Дамянов]] остава в армията. Иска да завърши висше образование по някои обществени науки, но му е предложена служба в [[Служба „Военна информация“|Разузнавателния отдел]] (РО) на [[Щаб на отбраната|Щаба на войската]] от неговия началник полк. Александър Починков. Така не по свое желание подполковник Кирил Косев служи в отделението за вътрешно разузнаване [[РО-2]] като началник на секция Б-4 от 1944 до септември 1947 г.
 
На [[27 юли]] [[1946]] г. е арестуван подполковник [[Стоян Златев]], [[адютант]]а на [[министър на войната|министъра на войната]] [[Дамян Велчев]], по подозрение в участие във военна конспирация. Няколко дни по-късно подп. Златев е открит мъртъв в ареста на [[Служба „Военна информация“|РО-2]], където разпитите води Кирил Косев. Смъртта на подполковник Стоян Златев е разследвана лично от министър Дамян Велчев, който прави изненадващо посещение в следствения арест на РО-2 придружен от лекар.<ref>[http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2326 Смърт в ареста на военното разузнаване]. Доклад на началника на РО-2 Александър Починков от август 1946 г.</ref>
 
Дейността на Кирил Косев в Разузнавателния отдел (РО) на армията е най-спорният и неясен период в кариерата му. Времето, в което РО-2 съществува и функциите, които той изпълнява в него, са причина за поляризирани и крайни оценки на личността му.
Ред 49:
 
На 18.09.2012 г. е награден с плакет и грамота като най-дълго командващ [[Трета армия]] по случай 100-годишнината от създаването ѝ на тържество в [[Сливен]] от кмета на града Кольо Милев (бригаден генерал от резерва). Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас през Втората световна война.
 
== Образование ==
* Военно училище, София, курс за строеви офицери (2 февруари – 30 септември 1945)
* Средно реално, гр. Троян (до 1946)
* Военна академия „Фрунзе“, СССР (1 октомври 1947 – 6 май 1950)
 
== Военни звания ==
Line 57 ⟶ 62:
* [[Генерал-лейтенант]] – септември 1964 г.
* [[Генерал-полковник]] – септември 1969 г.
* [[Редник]] - – 1992 г. с Указ № 109
 
== Източници ==