Григорий Зиновиев: Разлика между версии

Някъде през 1918 г., акогато Украйна е под германската окупация, равините на Одеса тържествено [[Анатема|анатемосват]] Троцки, Зиновиев и други лидери еврейски болшевики в синагогата.

Той ставаостава без право на глас от управляващата група в Политбюро когато е създаденсъздадено след VIII конгрес на 25 март 1919 г. Той също така става председателяпредседател на Изпълнителния комитет на [[Комунистически интернационал|Коминтерна]], когато е създаден през март 1919 г. Той е в това си качество като председателства [[Конгрес на народите от изтока|Конгреса на народите от изтока]] в Баку през септември 1920. Дава известната си четири часова реч на немски език на конгреса на Независимата социалдемократическа партия на Германия през октомври 1920 г. в [[Хале]]. На поста си остава чак до проблемите със Сталин и получава прякора „вожд на Коминтерна“. По време на председателството си на Изпълнителния комитет на Коминтерна насърчава фракционни кавги и за първи път въвежда термина „социална„социален фашизъм“ по отношение на социалдемократическите страни от Западна Европа.

По думите на [[Питирим Сорокин|Сорокин]], Зиновиев е „революционен диктатор“ и има неограничени права над Петроградска област и започва да извършва свой червен терор срещу интелигенцията и бившите [[дворяни]]. Интелигенцията го нарича „Гриша Трети“ (като първите са [[Лъже-Дмитрий I|Григорий Отрепев]] и [[Григорий Распутин]]). В частност, с решението на Петроградски съвет през 1921 г. са били разстреляни членове на така наречената „Конспирация Таганцев“, включително и поетът [[Николай Гумильов]], но не е известно кога и къде точно. В действителност, конспирацията е напълно изфабрикувана от органите на Петроградската ЧК.