Григорий Зиновиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 65:
След като отношенията между него и Каменев западат, а Сталин придобива все по-голяма власт, ''тройката'' започва да се разпада. През октомври 1924 г. Троцки пише полемичното есе „''Уроки Октября''“(„Октомврийски уроци“), предговор към третия том на Събраните творби [на Троцки]. Там помества и информацията, че Каменев и Зиновиев не са желали въоръжена революция през 1917 г., което отприщва нови вътрешнопартийни проблеми. Двамата и последователите им обвиняват Троцки в многобройни грешки по времето на гражданската война. Сталин характеризира опитите на Троцки да припомни заслугите си в революцията като „арабски приказки“ и заявява, че участието му в революцията е легенда, разпространена от услужливи партийци, но не желае да бъде премахнат от партията (желанието на другите от тройката).
 
Сталин се съюзява с [[Николай Бухарин]] и [[Алексей Риков]], срещу Каменев и Зиновиев, които били на страната на ленинската вдовица и [[Григорий Соколников]]. Двамата с Каменев решават да се изправят срещу новия си враг, като се съюзят със страриястария – Троцки. Сталин осъзнава, че това може доведе до проблеми за него и че Зиновиев знае много за методите му на работа. Сталин пише това до [[Вячеслав Молотов|Молотов]] и после партийните му последователи обвиняват Зиновиев в използването на Коминтерна за лъжливи, измислени истории. Само с делегацията от Ленинград зад тях, Зиновиев и Каменев се оказват в малцинство и са разгромени.
 
Зиновиев е преизбран в Политбюро през 1928 г., но съюзникът му Каменев е понижен от пълноправен член на член без право на глас, а Соколников отпада изцяло. Сталин е имал повече от своите съюзници, избрани в Политбюро. След няколко седмици, на Конгреса Сталин изтръгва контрола на Ленинградската партийна организация и правителство от Зиновиев и го освобождава от всички регионални постове, оставяйки само Коминтерна като възможна сила за Зиновиев.
 
[[Файл:FichaPolicialDeZinoviev1936.jpg|ляво|мини|Полицейска снимка на Зиновиев след ареста му от [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] през август 1936]]
Също като Каменев е обвинен за съучастие в опозиционното формлениеформирование на макрсисткомарксистко-ленинистите на [[Мартемян Рютин|Рютин]] и е арестуван на 16 декември 1934 г. Осъден е на 4 години затвор. През това време той превежда творбата на [[Адолф Хитлер]] „[[Моята борба]]“. През август 1936 г. е отново под съд и на 24.8. е осъден на смърт, заедно с още 10-ина [[стари болшевики]]. Били се съгласили със Сталин да пледират, че са виновни, стига да не се стигне до екзекуция. Сталин се съгласява, но това явно бива само привидно. Зиновиев е разстрелян на 26 август 1936 г.
 
За изпълнението на присъдата има няколко истории – че моли за живота си, а Каменев му казва: „Спри, Григорий, да умрем с достойнство!“. Каквито и да са били обстоятелствата, Зиновиев оказва такава съпротива, че не е разстрелян на определеното място, а го тикат в близка килия и го разстрелват там.