Простонароден латински език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: li:Vulgair Latien |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:pompeii-graffiti.jpg|frame|Надпис
'''Простонароден''' или '''народен латински''' (на латински ''sermo vulgaris'') е общо наименование на местните диалекти на [[Латински език|латинския език]], говорени най-вече в западните [[Римска провинция|провинции]] на [[Римска империя|Римската империя]], преди да се развият в ранните [[романски езици]]. Смята се, че около [[9 век|девети век]] на базата на простонародния латински окончателно се оформят отделните романски езици.
Ред 293:
Друга главна систематична промяна се наблюдава в [[Бъдеще време|бъдещото време]], представяно в народния латински чрез спомагателни глаголи. Предполага се, че това се дължи на фонетично сливане на интервокалните /b/ и /v/, което прави формите за бъдеще време (като ''amabit'') идентични с такива за [[перфектно време]] (като ''amavit''). Това сливане създава неприемливо двусмислие и започва да се образува нов тип бъдеще време със спомагателния глагол ''habere'' (''amare habeo'', буквално „имам да обичам“), който в последствие се съкращава и се превръща в нова наставка. Примери за това могат да се намерят в модерните романски езици, където бъдеще време се образува от инфинитив и наставка, произхождаща от глагола „имам“.
==Народният латински по българските земи==
Развитието на народния латински проличава много ясно в латинските надписи от България от периода на [[Късна античност|късната античност]]. През тази епоха едновременно с отдалечаването на говоримия език от писмената норма рязко спада и равнището на образованост и форми от разговорния език масово навлизат в текстовете. При това голяма част от тези надписи са поставени от войници или членове на техните семейства, произхождащи от различни области на Римската империя и често с матерен език, различен от латинския. Като типичен пример за тази езикова неопределеност може да бъде посочена надгробната плоча на [[ветерани|ветерана]] Флавий Викторин от [[Одесос]]
([[Варна]]), поставена през [[4 век|четвърти век]]:
[[Картинка:Iscutariorom.jpg|300px|right]]
:''D. M.''
:''Fl. Victorinus vetranus vixit annus L, mili. an. XXV in vixillatione secondo Iscutariorom et pusuvit un Rebicithrioen cuniugen sua Antiocian, gui ficit memuria, titulum in eo.''
:''Vonas vias, viatur, geras!''
:На подземните богове.
:Флавий Викторин, ветеран, живя 50 години; служи 25 години във втория отряд на Щитоносците; и неговата съпруга Ребицитрио от Антиохия, която се погрижи за паметта му, постави този надпис за него.
:Добър път, пътниче!
Съгласно нормите на класическия латински същият текст би трябвало да гласи:
:''D(is) M(anibus). Fl(avius) Victorinus veteranus vixit annos L, mili(tavit) an(nos) XXV in vexillatione secunda Scutariorum et posuit hunc titulum ei Rebicithrio coniux sua Antiochia, quae fecit memoriam. Bonas vias, viator, eas!''
Наблюдават се многобройни промени в произношението: i вместо e във ''v'''i'''xillatione'', ''f'''i'''cit'' (срв. фр. ''il f'''i'''t''); u вместо o под ударение в ''p'''u'''suvit'' (срв. рум. ''p'''u'''se''), ''c'''u'''niugen'', ''mem'''u'''ria''; o вместо u в ''sec'''o'''ndo'' (срв. ит. ''sec'''o'''ndo'', фр. ''sec'''o'''nd''); колебания при неударени o и u в ''ann'''u'''s'' вместо ''-os'', ''Iscutarior'''o'''m'' вместо ''-orum'' и ''viat'''u'''r'' вместо ''-tor''. Други характерни фонетични явления са синкопата на e във ''vetranus'' вместо ''vet'''e'''ranus''; добавянето на протетична гласна в '''''I'''scutariorom'' вместо ''Scu-'' (срв. исп. '''''e'''scudero'', фр. '''''é'''cuyer''); изпадането на крайната съгласна в ''un'' вместо ''hun'''c'''''. При съгласните е засвидетелствано изравняване на произношението на b и v във '''''v'''onas'' вместо ''bonas''; промяна qu – gu в ''gui'' вместо ''qui'' (срв. развитието на лат. ''aequalis'' в исп. ''igual'', ит. ''uguale'' и и фр. ''égal''); загуба на аспирацията в ''un'' вместо '''''h'''unc'' и ''Antiocian'' вместо ''Antioc'''h'''ian''. При ''pusu'''v'''it'' вместо ''posuit'' е вмъкната съгласната v, може би и в резултат на стремеж към уеднаквяване на спреженията (срв. ''ama-vit'' от ''amare'', ''quaesi-vit'' от ''quaerere'', ''audi-vit'' от ''audire''). Разрушаването на падежната система, повлияно и от фонетичните промени, проличава в ''memuria'' вм. ''memoria'''m''''' (винителен падеж); както и в употребата на предложния израз ''in eo'' вместо очаквания дателен падеж ''ei''. Смисълът на текста ни заставя да тълкуваме формите ''Rebicithrioen'', ''cuniugen'' и ''Antiocian'' като именителен падеж, въпреки че те наподобяват винителни падежи по трето (''Rebicithrionem'', ''coniugem'') и първо (''Antiochiam'') склонение, но с ''-n'' вместо ''-m'', може би под влияние на гръцкия език, където имаме окончания ''-αν'' и ''-ην''. Разколебаването на граматичния род се вижда в неправилното съгласуване ''vixillatione secondo'', в което съществителното име е от женски род, но числителното име ''secondo'' е поставено в мъжки. По същата причина формата на относителното местоимение за мъжки род ''qui'' започва да се употребява и за женски род (вместо ''quae''), в резултат на което съответните местоимения в съвременните романски езици нямат отделни форми за мъжки и женски род. Текстът на надгробния надпис на Флавий Викторин е твърде стандартен, затова в него има само една лексикална промяна - замяната на глагола ''eo'' (изчезнал и в повечето романски езици) с ''gero'' в израза ''viam gero'' вместо ''viam eo'' „вървя по пътя“.
== Вижте също ==
| |||