Траянови врата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Telamon (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
 
== Крепост Траянови врата ==
Проходът е наречен така, по името на римския император [[Траян]], с когото се свързва съществувалата там крепост. Тя е откритапроучена през [[1985]] при разкопки, ръководени от [[Димитрина Джонова]]. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от [[3 век]].<ref>{{cite web | last = Кирова| first = Ан.| year = 2006| url = http://big.bg/modules/news02/article.php?storyid=14979| title = Троянови врата - уникалната крепост| publisher = Интернет Медия БИГ.БГ| accessdate = 19 септември| accessyear = 2007}}</ref> Според Божидар Димитров тя е построена от император Траян през [[2 век]] като символична граница между провинциите [[Тракия (провинция)|Тракия]] и [[Македония (провинция)|Македония]].<ref>[http://www.standartnews.com/archive/2004/08/23/history/index.htm ''„При Самуил стигаме до Коринт и Далмация“'', проф. Божидар Димитров], в-к Стандарт, 23 август 2004</ref> В действителност по времето на Траян границата между двете провинции се намира на запад от [[София|Сердика]]. Крепостта е известна също и като ''Щипон''.
 
В античността проходът носи името ''Суки'' (лат. Succi), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име ''Соней'' (лат. Soneium). През [[4 век]] историкът [[Амиан Марцелин]] описва прохода по следния начин:
Ред 12:
 
През Средните векове проходът е наричан ''Царски проход'' (гр. Βασιλική κλεισούρα) или ''Царски врата'' (гр. Βασιλική πύλη), а по-късно и ''Български проход'' (гр. Βουλγαρική κλείσις).
Проходът влиза в историята през [[986]] г., когато [[Византия|византийският]] император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На [[17 август]] българската войска начело с [[Самуил|цар Самуил]] пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива.<ref>[http://www.standartnews.com/archive/2004/08/23/history/index.htm ''„При Самуил стигаме до Коринт и Далмация“'', проф. Божидар Димитров], в-к Стандарт, 23 август 2004</ref>
 
Името ''Траянови врата'' е използвано за пръв път от историка [[Антоний Бонфиний]] (1427-1502) във връзка с похода на [[Владислав III|Владислав Варненчик]], който преминава с войските си прохода през [[1443]] г. По време на [[Турско робство|турското робство]] проходът е наричан и с турското име ''Капъджик дервент'' (от тур. kapı „капия, врата“ и dervent „проход“), както и ''Маркова капия''. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до [[19 век]].<ref>П. Мутафчиев, Старият друм през Траянови врата, Списание на БАН, 55, 1937, 19-146.</ref>
 
== Тунел „Траянови врата“ ==