Траянови врата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 3:
== Крепост Траянови врата ==
Проходът е наречен така
В античността проходът носи името ''Суки'' (лат. Succi), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име ''Соней'' (лат. Soneium). През [[4 век]] историкът [[Амиан Марцелин]] описва прохода по следния начин:
Ред 12:
През Средните векове проходът е наричан ''Царски проход'' (гр. Βασιλική κλεισούρα) или ''Царски врата'' (гр. Βασιλική πύλη), а по-късно и ''Български проход'' (гр. Βουλγαρική κλείσις).
Проходът влиза в историята през [[986]] г., когато [[Византия|византийският]] император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На [[17 август]] българската войска начело с [[Самуил|цар Самуил]] пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива.<ref>[http://www.standartnews.com/archive/2004/08/23/history/index.htm ''„При Самуил стигаме до Коринт и Далмация“'', проф. Божидар Димитров], в-к Стандарт, 23 август 2004</ref>
Името ''Траянови врата'' е използвано за пръв път от историка [[Антоний Бонфиний]] (1427-1502) във връзка с похода на [[Владислав III|Владислав Варненчик]], който преминава с войските си прохода през [[1443]] г. По време на [[Турско робство|турското робство]] проходът е наричан и с турското име ''Капъджик дервент'' (от тур. kapı „капия, врата“ и dervent „проход“), както и ''Маркова капия''. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до [[19 век]].<ref>П. Мутафчиев, Старият друм през Траянови врата, Списание на БАН, 55, 1937, 19-146.</ref>
== Тунел „Траянови врата“ ==
|