Георги Караславов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 31:
| още = {{Депутат-България|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1|5н=1|6н=1|7н=1}}<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/sekretnidokumenti/1944-1949/1776---53--22--1949- Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 12]</ref><ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 145.</ref>
}}
'''Георги Славов Караславов''' е [[Българи|български]] [[писател]], [[белетристика|белетрист]] и [[драматург]], [[академик]].▼
▲'''Георги Славов Караславов''' е български [[писател]], [[белетристика|белетрист]] и [[драматург]], [[академик]].
== Биография ==
Започва да публикува през 1919 г. във вестник „[[К'во да е]]“. Работи в редакцията на вестник „Ведрина“ (1926 – 1927) на [[Антон Страшимиров]]. Участва в редактирането на вестниците „Поглед“ (1930 – 1934), „Ехо“ (1930 – 1934), „Жупел“ (1931 – 1934) и „Фронт на трудовоборческите писатели в България“. Някои от произведенията му са конфискувани от полицията – сборниците с разкази „Изчадия адови“ (1932) и „На два фронта“ (1934), повестта „Селкор“ (1933). За нея Караславов е осъден и затворен в [[Централен софийски затвор|Софийския централен затвор]].
Първата му книга е „Уличници“ (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини. Има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите [[Снаха (роман)|„Снаха“]] и „Татул“. Главни герои в ранната проза на Караславов са бедните градски деца – сборник разкази „Уличници“ (1926). В сборника с разкази „Кавалът плаче“ (1927) е отразена народната трагедия през септември 1923 г., а романът „Споржилов“ (1931) разкрива живота на строителните работници в [[Прага]].
В социално-битовите романи „Татул“ (1938) и „Снаха“ (1942) авторът следва реалистичната традиция на българската белетристика, с дълбоко психологическо проникновение изобразява разрушителната частнособственическа страст и трагизма в селския живот, но разкрива социалните и политически процеси в българското село, вътрешният драматизъм на героите е дискретно отражение на драматични социални конфликти. Романът „Снаха“, публикуван през 1942 г., е окачествен като най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] г. и получава „Лаврова клонка“ от цар [[Борис III]] за култура.
| |||