Уикипедия

Български въстания през XVIII век: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 4:
 
Записките за въстанието са направени от Киро Тулешков (1876г), Недялко Марков (1907) и Звезделин Цонев (1937г). Статията на Киро Тулешков била публикувана в. броеве 20 и 21 на в-к"Български глас" издаван в Болград. Запазен е и непубликуван ръкопис, в който били записани спомените на участник във въстанието. Другото е една песен записана от Киро Занев (Бачо Киро) - "Стоян войвода и патрикът", а също била издадена в книгата на Христо Даскалов "Възрождение Болгар или реакция европийской Турции", Москва, 1856г. Косвено потвърждение се търси в султанска заповед до Одринския бостанджибашия от 1701г. ,н отя се отнася за смутове в Адринско, Хасковско и Лозенградско. Сочи се и друга от 1699г., че хайдути в Търновско освободили унг. пленници.
Въстанието било планирано за деня на св. Константин и Елена (21 май 1700г), но поради донос на фанариотите до цариградския патриарх и от негова страна до властите, последвали арести и то имбухналоизбухнало по-рано. Въстаниците затворили проходите и първия опит на турските войски да ги преминат завършил с неуспех. Отстъпващите турци били нападнати от конницата на Мирчо войвода, който събирал бунтовници в Хасковско. Търновския бей Ара Иззедин изпратил като шпиони 400 преоблечени турци и гърци, които се представили за подкрепление от Търново. Част от тях успели да избягат и докладват за броя и въоръжението на бунтовниците. Въстаниците били притиснати от север и юг. Докато стреснати от първия неуспех турците изчаквали Мирчо внезапно нападнал северните войски и ги разбил. В това време обаче от 400-те се измъкнал шпионин и съобщил на Командващия одринския еничалскиеничарски сопрускопрус Кърджали Омер паша, че боя е започнал. Последвало нападение от юг и въстаниците били разбити. Мара (Мария/Ирина) била заловена в една воденица, пребита до смърт. За другите водачи - Стоян, Мирчо и игуменът на Петропавлоския манастир Софроний не е е ясно какво е станало с тях.
 
Въстание на архиереите в Самоковско през 1734г.
 
Историческата обстановка в това време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта - с Руската и Австрийската империи. По това време някъде започва и организирана съпротива срещу турците в Самоковска мирополия. Център на заверата е Долнолозенския манастир "Свети Спас", а ръководител и главен инициатор - митрополит Симеон Самоковски, подкрепян от висши духовници, воглаве с Ипекския сръбски патриарх, под чиято диоцеза в това време е Самоковската митрополия.
За самото въстание няма сведения, има за репресиите - 1 релация, 2 летописни бележки и 2 фермана (с тях се нареждало да се спрат репресиите за да може да се върне неселението по домовете си). По предениепредание св. Симеон е погребан при Бельова черква. Наскоро при нея беше намерен гроб и останки от архиерейски одежди които вероятно са на св. Симеон. Останал е и един автограф на св. Симеон в Рилския манастир на български език.
 
Въстание във Видинско 1773г.
 
Поради предприетите от турските власти репресивни мерки въстанието се свело до формиране на една чета водена от Атанас и Стоян Бицин, която все пак имала дързостта да атакува Видинската крепост (не замъка на крепостта "Баба Вида", а самата крепост) при което били отблъснати и дали много жертви. Последвали нови реприсиирепресии и много българи се изселили оттатък Дунава, въпреки безуспешните опити на турските власти да осуетят напускането на империята. Това въстание е свързано с поредната руско-турска война и по-точно с края на премирието от май 1772-март 1773г.
В този период бунтове и хайдушки брожения не били рядкост:
Бунтове в Старозагорско през 1751, Силистренско през 1759, Белослатинско през 1766, Русенско през 1787. През 1758г. в Софийско хайдушка дружина влязла в сражение с турска военна част, през 1762 хайдушка дружина начело с кап. Пройо влязла в сражение с тур. войска във Воденско. Имало и други хайд. дружини - в Силистренско на Вичо, поп Марин и Недялко (1770-1771) и т.н.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Български_въстания_през_XVIII_век“.