Геополитика

Геополитиката анализира държавите като пространствен феномен с акцент върху географските основания за тяхната мощ, разглежда политическата и икономическата значимост на географските особености. Като основа за развитието и действията на държавите се изследват техните географски характеристики като територия, климат, органични и неорганични природни богатства и местонахождение, както и характеристики на жителите като гъстота на населението, културни свойства, икономическа активност и политически структури. Всяка държава се смята за съставна част от световното политическо пространство и следващите от това модели на международни отношения са съществена част от изследването. Геополитиката обединява различни феномени и се стреми да ги опише и обясни като една цялост.

Терминът геополитика е въведен от шведския учен Рудолф Киелен (1846-1922), но най-известна и дълго време най-влиятелна е теорията за геополитиката на английския учен Халфорд Маккиндър (1861-1947). Според него морските и сухоземните сили се противопоставят в световната история. Центърът на Евразия е основата на сухоземните сили и ключ към световната власт и към него се стремят морските сили. Според теорията му, който владее Източна Европа, владее Евразия, сухоземните сили и оттам – и света. Тази теория лежи в основата на много опити да бъдат обяснени отношенията между двете световни суперсили след Втората световна война.

В последните години интересът към геополитиката като възможност за разбиране на съвременния свят и неговите проблеми се възобновява. Сфери на особен интерес в съвременната геополитика са възникването на нови центрове на световна сила, влиянието на местонахождението на природните богатства, пространствената основа на международните конфликти, господството на западния свят и проблемите на Юга и т.н. При разглеждането на подобни проблеми, геополитиката е тясно свързана с международните отношения, икономиката и политологията.