До 1878 г. село Лисово е било населено от турци, а името му било Коджаапли (голямо Въже). По време на Балканската война и Реокупацията на турските войски през лятото на 1913 г. турците от селото извършват жестокости над съседните села Левка и Младиново. Част от коджааплийските турци са действали с турците от село Костур. През 1920- – 1930 година в селото се заселват българи бежанци от с. [[Шльопинци]] (Доганис) в [[Егейска Македония]] и с.[[Мерхамли]] (Пеплос) в [[Беломорска Тракия]], които са били принудени да напуснат домовете си в резултат на [[Балканската война]], [[Междусъюзническата война]] и [[Първата световна война]]. Основния поминък на жителите на селото е било земеделието и животновъдството. В периода 1965- – 1980 година почти всички жители на селото се изселват от него предимно в общинския център гр. Свиленград и селото се обезлюдява изцяло. В различни периоди от време там има по няколко жители. По-голяма част от къщите се саморазрушават. В последно време се забелязва тенденция за оформянето на с. Лисово като вилна зона, предвид на естествените природни предимства, които притежава —– отдалеченост от оживени пътища и индустриални зони, чист въздух, спокойствие.
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
== Културни и природни забележителности ==
На около 1,5 км от селото по пътя за местността Далак бунар, на около 150- – 200 метра вляво от пътя има останки от гробище, което е с неустановен произход. Няколко гроба са отворени най-вероятно от иманяри, но вътре няма нищо, липсват кости или други предмети. Самите гробове са с малка дълбочина около 80 см до 1 метър, стените им са оформени с цели гранитни плочи.
