Генадий Стрекалов: Разлика между версии

|ширина =

|заглавие =

|националност = [[Русия|руснак]]

|статус =

През 1957 г. завършва средно училище в гр. Корольов (дн. Калининград) и постъпва на работа в НПО „Енергия“. Взема участие в работите по създаването на Първия [[Изкуствен спътник на Земята]]. През [[1960]] постъпва в Московския държавен технически университет „Н. Бауман“, и още студент през [[1964]] г. започва работа в конструкторското бюро на [[Сергей Корольов]] „ОКБ-1“. Взема участие в подготовката на техническата документация за съветската лунна пилотирана програма: [[Ракета-носител|ракетата-носител]] [[Н-1 (ракета-носител)|Н-1]], кацащия кораб-модул „Т2К-ЛК“, лунния-орбитален кораб-модул „7К-ЛОК“. Взема участие и в разработките на корабите тип [[Союз (космически кораб)|„Союз“]] за военно предназначение – „Союз 7К-ВИ“ (ВИ – военно-изследователски), а също така серията 7К-ОК (ОК – орбитален кораб). През [[1985]] г. защитава дисертация на кандидат на техническите науки в Централния научноизследователски институт по машиностроене.

 

От 27 март [[1973]] г. Г. Стрекалов е в отряда на космонавтите, влизайки в състава на групата инженери на НПО „Енергия“ (едновременно с него са зачислени и [[Владимир Аксьонов]], [[Александър Иванченков]] и [[Валерий Рюмин]]). През тази година той усвоява пилотирането на самолет [[Л-29]] и извършва 7 скока с парашут.